Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Майната ти! — извика Марио. — Върви в ада!
Понечи да дръпне спусъка, но за негова изненада Скофийлд просто продължи да стои пред него, разперил ръце настрани.
После Скофийлд каза нещо и изведнъж над рамото му се появи Бърти и телескопичната му цев бързо се изтегли напред.
Бум!
Гръдният кош на Марио експлодира. Предателят буквално беше отвян. Краката му полетяха нагоре във въздуха, над тялото. Беше мъртъв още преди да рухне на пода.
— Боклуците никога не трябва да скачат на бой с войници — промърмори Скофийлд. — Хайде, Бърти. Имаме работа.
Прескочи трупа на Марио и се втурна към късата стълба към кабината.
Докато Скофийлд висеше невидим от носа на „Антонов“, Мариъс Калдерон седеше в кабината на самолета и напрегнато се взираше в един екран.
Беше закрепил за единия страничен прозорец спектроскопичен анализатор с широк обхват. Устройството приличаше на навигационен уред и правеше анализ на въздуха около самолета в реално време.
Резултатът се появяваше на екрана:
Калдерон виждаше газовия облак като разтекло се петно в горната част на екрана, а самият самолет бе изобразен в центъра. На всеки няколко секунди образът се променяше и показваше как все повече приближават облака.
В момента се намираха на петдесет километра от газовия облак, само на четири минути път.
Калдерон се усмихна.
На пода до него, свързана със спектроскопа с проводници, лежеше руска бойна глава РС-6, преконфигурирана, за да носи сферата червен уран. С коничната си форма и покрита с предупредителни надписи, тя представляваше внушително устройство, способно да сее смърт в огромни мащаби.
Още щом се качи на самолета, Калдерон постави сферата в камерата на бойната глава. Сега тя бе включена към спектроскопа. Щом откриеше, че се намира в газовия облак, уредът автоматично щеше да стартира обратното отброяване до детонацията; Калдерон и Тифон разполагаха с две минути да се измъкнат, преди взривяването на бойната глава.
А експлозията в никакъв случай нямаше да е от малките.
Щеше да изпари самолета за миг, сякаш е направен от хартия, след което щеше да подпали небето над Северното полукълбо. Ето защо Калдерон и Тифон се бяха подготвили за бягство.
Калдерон имаше и едно друго устройство в кабината — компактната черна сателитна антена. След като се отдалечаха достатъчно от Дракон, щеше да прекъсне връзката и да остави острова на съдбата му.
Стрелбата от товарния отсек го накара да се обърне.
— Какво е това! Слизай по-бързо долу! — извика той на Тифон и пое управлението.
Първият му помощник се втурна към вратата.
С пистолет в ръка Тифон отвори вратата. В товарния отсек цареше пълен хаос — арктическият вятър виеше и издуваше брезентовите покривала; всичко, което не беше закрепено, се свличаше назад. Гледката беше особено шантава — товарният отсек беше под ъгъл, тъй като самолетът се издигаше…
Някой го блъсна отстрани и Тифон се просна на пода и изпусна пистолета. Нападателят му също падна.
Тифон скочи на крака и видя Шейн Скофийлд също да става на три метра от него.
— Не ти ли омръзна вече? — каза Тифон, докато двамата кръжаха един около друг и се дебнеха. — Определено те бива…
— Къде те намери Калдерон? — попита Скофийлд. — В Чили ли?
— В Левънуърт — отвърна Тифон. — Бях рейнджър, но убих свой колега, който щеше да ме докладва за един инцидент извън базата. На Калдерон му трябваше способен, патриотично настроен човек, така че уреди освобождаването ми, за да работя за него. Аз му намерих „акулите“.
— Страхотно. Още патриоти — промърмори Скофийлд. — Бърти!
Бърти се появи над рамото му и…
Оръжието му само изщрака. Патроните бяха свършили.
— По дяволите — изруга Скофийлд, когато Тифон се хвърли към него. Двамата се блъснаха в каросерията на джипа в края на товарния отсек, след което се затъркаляха по пода.
Тифон започна да нанася брутални крошета. Известно време Скофийлд успяваше да парира ударите, но беше ужасно изтощен от раняването и изтезанията, и скоро Тифон започна да надделява.
Горе в кабината спектроскопът на Калдерон подаде звуков сигнал. Бяха влезли в газовия облак.