Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Таймерът на бойната глава започна обратното отброяване.
— Време е за отлитане — каза Калдерон. — И е време за сбогуване с остров Дракон. Благодаря, любима моя Армия. Свърши си чудесно работата.
Завъртя ключа на сателитната антена и всички светлинки по нея угаснаха…
… и в същия момент в една зала в руска ракетна база в Западен Сибир дежурният оператор извика:
— Сателитният противоракетен щит над Змей току-що се изключи!
Командирът погледна за секунда екрана на оператора, грабна слушалката на специалния телефон и предаде информацията на руския президент в Москва.
Отговорът дойде незабавно.
Командирът затвори телефона.
— Имаме заповед за ядрен удар. Цел — остров Змей. Огън!
След секунди междуконтинентална балистична ракета СС-18 с 500-килотонова ядрена бойна глава излетя от силоза си и се насочи към остров Дракон. Време до поразяването: двайсет и две минути.
Всичко вървеше точно по плана на Мариъс Калдерон.
Товарният отсек на самолета вече наистина приличаше на лудница — наклонен под стръмен ъгъл, с бушуваща вътре ледена виелица.
Поредният зверски удар запрати Скофийлд върху джипа в задната част. Тифон, който вече напълно владееше положението, пристъпи тежко към него и го фрасна отново.
Докато се свиваше от удара и плюеше кръв, Скофийлд внезапно усети, че вятърът идва и от друго място, някъде от съвсем близо.
Погледна нагоре и видя, че задната рампа се отваря; поглед настрани разкри, че Мариъс Калдерон е влязъл в товарния отсек и е застанал до управляващия рампата панел на страничната стена.
— Я, капитан Скофийлд! Отново се срещаме! — извика той. — Решимостта ви наистина е достойна за възхищение, но този път наистина закъсняхте. Намираме се в газовия облак и бойната глава е задействана. Вече не може да бъде спряна. Тифон! Довърши го! Трябва да разкараме този джип!
Калдерон кимна към покрития с брезент обект в предната част на отсека, запречван от джипа.
— Да, сър! — извика Тифон, докато сграбчваше с една ръка обезсиления и пребит Скофийлд за гърлото.
Изгледа го убийствено. Скофийлд лежеше беззащитен върху джипа с отпусната настрани ръка, с насинено лице и с разкървавена уста.
Тифон замахна да нанесе довършващия удар, който щеше да разбие носа на Скофийлд, да вкара костиците в мозъка му и да го убие.
Юмрукът му полетя надолу, но точно тогава Скофийлд се пресегна и дръпна някакъв лост при колелата на джипа.
Лостът освободи веригите, които държаха колата на място, и докато Тифон замахваше, джипът внезапно изхвърча право от задния отвор на издигащия се самолет и се озова в небето, със Скофийлд и Тифон на него!
Стреснат от внезапното изчезване на джипа и най-приближения си човек, Мариъс Калдерон зяпна. В един момент бяха тук, в следващия ги нямаше.
— Мамка му!
Но бързо се овладя — загубата на Тифон бе неприятност, но не и катастрофа. Тифон бе чудесен заместник-командир, но тъй като знаеше истинската самоличност на Калдерон като старши агент на ЦРУ, така или иначе трябваше да бъде ликвидиран, след като всичко това приключи. Изчезването му просто спести на Калдерон труда да го премахва лично.
Колкото до Скофийлд — слава богу, с проклетия човек-машина най-сетне бе свършено.
Задейства се енергично. Трябваше да се разкара оттук.
Самолетът току-що бе влязъл в газовия облак и автопилотът му бе програмиран да навлезе по-дълбоко в него. След по-малко от две минути бойната глава в кабината щеше да се взриви.
Калдерон забърза към покрития обект и отметна брезента…
… под който имаше миниподводница.
Беше руски дълбоководен спасителен съд МИР-4, вариант на МИР-2. Дълга само четири и половина метра, със стъклен мехур на носа, тя можеше да побере шестима души и макар руснаците да твърдяха, че я използват единствено за научни цели, МИР-4 всъщност бе изключително ценен помощник в тайните операции в неприятелски води. МИР-4 бе една от двете подводници на борда на отвлечения преди половин година „Охотск“.
Джипът вече не представляваше пречка, така че Калдерон натисна едно копче и бързо се качи в подводницата, която се спускаше с кабел към задния отвор, готова за освобождаване. Щом стигна края на рампата, подводницата полетя в сивото арктическо небе.
Но за разлика от джипа, тя бе оборудвана с четири парашута, които се разтвориха над нея и осигуриха на Калдерон плавно приводняване в студените води на Северния ледовит океан.