Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Обърнаха се назад и откриха огън срещу напредващата орда.
Престрелката се водеше с невиждано ожесточение. Враговете плъзнаха по влака като мравки по кошница за пикник, а Майка и Баба ги отблъскваха от носа на локомотива, като ги поваляха един по един.
Противникът продължаваше да приижда.
Куршум изсвири покрай ухото на Майка, отнесе слушалката и микрофона, одраска кожата й. Мина на косъм.
Най-неочаквано Баба извика:
— Майко! Ти си чудесен воин и великолепна жена. Вречена ли си? Ако оцелеем, страшно ми се иска да пия вино с теб, да вечерям с теб и да те любя лудо часове наред. Но колкото и да съм запленен, аз съм човек на честта и не свалям чужди жени. Вречена ли си?
Майка спря да стреля и се замисли.
Мислеше за Ралф, за своя Ралфи и за съвместния им живот, който само преди седмица бе описала като банален и скучен — и после погледна французина, този невероятен воин на име Варварина, Баба. Той бе нейният огледален образ, мъжкият й еквивалент.
Но не беше Ралфи.
— Съжалявам, сексапилен звяр такъв! — извика тя и дръпна спусъка. — Но съм вречена! И не само. Омъжена съм!
Баба стреля с картечницата.
— Мъжът ти е късметлия! Сигурно е страхотен тип, за да завладее и задържи сърце като твоето!
— Страхотен е! — извика Майка. — Наистина е страхотен!
Противниците им вече се прехвърляха върху локомотива. Баба внезапно се наведе и целуна Майка по устните.
— Тогава живей и за двама ни, приятелко, Майко! Ще си отида с вкуса на устните ти!
И с тези думи скочи на покрива на локомотива, напълно открит, без никаква защита, застана разкрачен, вдигна могъщия си „Корд“…
… и откри огън.
Тежката картечница обсипа приближаващата орда с абсолютен порой смъртоносни куршуми.
Враговете рухваха, раздрани на парчета или просто изхвърлени от влака, но бяха прекалено много за Баба и неколцина успяха да изстрелят куршуми, които намериха целта си — първо одраскаха лявата ръка на Баба, после се забиха в раменете му.
Един, два, три куршума улучиха Баба, но той продължаваше да стреля.
Майка го гледаше с възхищение, почуда и отчаяние.
Влакът продължаваше да се носи през равнината.
Четвъртият куршум повали Баба.
Той рухна на колене, но въпреки това успя да даде още един залп с картечницата.
После куршум го улучи право в гърдите, той падна на покрива на локомотива и Майка, ранена и неспособна да му се притече на помощ, изкрещя: „Не!“. И точно тогава влакът влетя в мрака на тунела към пристанището за подводници.
Баба бе постигнал онова, което целеше.
Беше им осигурил време да стигнат до пристанището.
Вече бе прекалено късно да спрат влака.
Грамадният влак летеше през късия тунел, като продължаваше да набира скорост надолу по склона, все още с десетина бойци от Армията на крадците на него.
Втурна се с рев в просторната зала на пристанището за подводници и — неподвластен на никакъв контрол — се заби право в предпазната греда, отделяща края на релсите от водата. Заостреният снегорин на локомотива се вряза в дървената преграда и я направи на милион трески, след което целият влак просто се изсипа от релсите и се заби във водата. Вагон след вагон изчезваха в морето като някаква огромна виеща се змия.
Ракетният вагон изчезна под повърхността, без да успее да изстреля смъртоносния си товар.
Докато локомотивът политаше към водата, Майка, която все още бе на предницата му, видя не друго, а наполовина потопения „Охотск“ — последната шантава гледка за един наистина шантав ден. Простреляна, останала без сили и отчаяна от героичната саможертва на Баба, Майка падна във водата.
Битката й с Армията на крадците беше приключила и макар че нямаше да излезе жива от нея, Майка поне щеше да умре със знанието, че е победила кучите синове.
Мегавлакът потъна в мрачните дълбини.
Докато Майка, Баба и мегавлакът потъваха към водния си гроб, Скофийлд летеше с джипа през северозападната равнина на остров Дракон към пистата, преследван вече от два камиона и мотоциклет с кош. Закрепеният за гърба му Бърти обстрелваше врага; Скофийлд държеше волана с една ръка и също стреляше с картечния пистолет.
Изкачи едно възвишение и пистата изведнъж се разкри пред него; вторият самолет на Калдерон — „Антонов-12“, същият като предишния — беше излязъл от хангара и тъкмо започваше да набира скорост за излитане.