Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Стрелбата изтръгна Скофийлд от унеса му и той рязко се обърна към Шампион. В очите му имаше нещо.
— Бункер, да… противоатомен бункер.
— Иванов каза, че имало специална лаборатория, разположена дълбоко под основната кула…
— Не. Не лабораторията. Няма да стигнем до нея навреме. Видях друг бункер. Но къде беше…?
Покрай тях изсвистяха още куршуми.
Шампион се сниши.
— Мисли, докато бягаме!
— Правилно. — Скофийлд даде газ и подкара мотора с подновена енергия, по-надалеч от джиповете.
След секунди се обърна към Шампион.
— Сетих се къде е!
06:01… 06:00… 05:59…
Моторът поднесе и спря пред терминала на лифта.
Скофийлд измъкна Шампион от коша и я понесе към гаража. Зак бързо отвори вратата. Както им бе казано, Зак и Ема бяха дошли на мястото, където Баба бе излял дизеловото гориво.
— Какво става?
05:10… 05:09… 05:08…
— Веднага след прекъсването на сателитната връзка руснаците са изстреляли ядрена ракета. Ще порази острова след пет минути.
Зак пребледня.
— Пет минути? Какво можем да направим за пет ми…
— Да стигнем до бункера. — Скофийлд се втурна през гаража и влезе в самия терминал. Забърза към кабината на лифта и погледна въжето, спускащо се към Киселинния остров.
Спомняше си, че беше видял дебела оловна врата в залата на Киселинния остров. Намираше се на най-долното ниво и имаше знак за ядрена опасност с предупреждение на кирилица. Тогава беше решил, че е склад за радиоактивни материали, но бе сбъркал — това беше бункер.
Разбира се, остров Дракон би трябвало да има няколко противоатомни бункера. Все пак бе представлявал основна цел през Студената война. И построяването на бункер под Киселинния остров изглеждаше съвсем логично — мястото беше частично защитено от отвесните скали на залива, а водното пространство до Дракон щеше да играе ролята на допълнителен буфер срещу ударната вълна от ядрената експлозия.
— Кабината е прекалено бавна. Няма да стигнем навреме — каза Ема.
— Права си, няма. — Скофийлд още гледаше въжето. То се спускаше стръмно надолу към станцията на Киселинния остров на триста метра от тях. — Всички на покрива на кабината. Ще минем по бързия начин.
04:20… 04:19… 04:18…
Всички се покатериха на покрива на очуканата от куршуми кабина.
Въжето се спускаше надолу, невъзможно дълго и зашеметяващо стръмно.
— Добре — каза Скофийлд, когато всички бяха на покрива на кабината. — Зак, Ема, използвайте коланите си. Преметнете ги ето така.
Прехвърли колана на Зак през въжето и кръстоса двата му края.
— По време на изкачването разчупихме по-голямата част от леда, така че въжето би трябвало да е сравнително чисто. За да забавите спускането, разперете ръце настрани. Така коланът ще се стегне около въжето и ще увеличи триенето. Ясно? Добре. Тръгвай.
Зак беше пръв. Оттласна се от кабината, изпищя от ужас и се понесе по въжето. За миг се превърна в мъничка точка в далечината.
Ема бе следваща. Пристъпи нерешително към ръба на покрива.
— Времето ни наистина изтича, Ема — подкани я Скофийлд. — Тръгвай веднага.
— Разбрано — каза тя, пое дълбоко дъх и се пусна по безумно дългото въже.
Оставаха само Скофийлд и Шампион. Скофийлд прехвърли колана си през въжето…
03:31… 03:30… 03:29…
… и притисна Шампион към себе си в здрава прегръдка.
Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Ръцете й го бяха обхванали здраво през врата, а неговите бяха протегнати нагоре и държаха преметнатия през въжето колан.
— Дръж се — каза й той.
За един кратък миг Вероник Шампион погледна покритите му с белези очи.
И за най-голяма негова изненада най-неочаквано го целуна бързо, но страстно по устните.
— Никога не съм срещала мъж като теб! — Дръпна се от него. — А сега лети, Плашило! Лети!
Точно тогава петима от Армията на крадците се втурнаха през вратата на терминала и откриха огън с автоматите си.
Куршумите им обаче не улучиха нищо, защото точно тогава Скофийлд — с прегърналата го Шампион и с Бърти на гърба — скочи от покрива на кабината.
Скофийлд и Шампион летяха по дългото въже, свързващо терминала на върха на скалите на остров Дракон със станцията на Киселинния остров, намираща се на морското равнище.