Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Скофийлд подкара джипа по курс, който щеше да го отведе до самолета в самия край на пистата.
Планът му беше отчаян — смяташе да излезе с джипа пред самолета, да повреди колесника му и да му попречи да излети. Нямаше друга възможност — ако Калдерон успееше да излети…
Внезапен откос пръсна предното стъкло. Скофийлд се обърна и видя, че неприятелският мотоциклет — с размахващ автомат човек в коша — се е изравнил с джипа.
Скофийлд вдигна картечния пистолет, но той само изщрака — пълнителят бе празен. За щастие точно тогава Бърти се завъртя и с два куршума свали водача и пътника. Мотоциклетът се преобърна и се затъркаля отзад.
Скофийлд захвърли оръжието и натисна газта до дупка. Движеше се успоредно на пистата със сто и десет километра в час, малко пред самолета.
Но тогава огромният „Антонов“ се понесе напред… мощните му двигатели зареваха… машината набираше скорост за излитане…
Джипът изскочи на пистата и полетя с най-голямата скорост, на която бе способен.
Самолетът се носеше по бетона и продължаваше да ускорява. Скоро щеше да задмине джипа и да се отдели от земята, за да подпали небето, а остров Дракон и всички на него щяха да бъдат унищожени от ракетния удар на вбесените руснаци.
Докато летеше край самолета, Скофийлд погледна напред и видя бързо приближаващия край на пистата. Намираше се опасно близко, а оттатък имаше само отвесни скали, спускащи се чак до океана.
„Трябва да изляза пред самолета…“
Понечи да завърти волана наляво, но внезапно грамадният „Антонов“ се изравни с джипа, предният колесник се отдели бавно от пистата…
Беше закъснял.
„Не!“
Самолетът се издигна във въздуха само двайсет метра преди края на пистата.
Излитащият от западната писта на остров Дракон самолет бе впечатляваща гледка сама по себе си, но точно това излитане беше специално и по друга причина.
Ако някой наблюдаваше отдалеч, щеше да види как самолетът се издига величествено във въздуха, докато някакъв малък джип се носи покрай него, опитвайки се напразно да не изостава. Но зоркият наблюдател би забелязал и как шофьорът на джипа изстрелва нещо по отдалечаващия се самолет — някакво устройство с проточващо се след него въже.
Докато се носеше в джипа, с шибано от вятъра лице и оглушен от рева на двигателите, Скофийлд се изправи и изстреля френската магнитна кука по отлитащия „Антонов“.
Подобният на стрела връх се заби във фюзелажа при носа и докато самолетът се издигаше, Скофийлд бе издърпан от джипа, вкопчил се във въжето на куката.
Джипът му излетя през края на пистата и се понесе в огромна дъга към океана далеч долу.
Огромният „Антонов“ се издигаше под стръмен ъгъл в небето. Шейн Скофийлд висеше на въжето на магнитната кука.
Вече беше направил изчисленията наум — прекъсването в газовия облак би трябвало да е около осемдесет километра, което означаваше, че самолетът ще стигне до него за по-малко от десет минути. След това Калдерон щеше да пусне бойната глава и да подпали облака.
Скофийлд задейства прибиращата макара на въжето и се понесе напред. След секунди се озова под носа на самолета, тоест под стъкления купол за мерача.
Извади пистолета си и стреля в стъклото.
Имаше само два куршума, но и те се оказаха достатъчни. Куполът се пръсна и той захвърли оръжието, набра се и се изкатери вътре.
Леденият вятър виеше. Скофийлд пристъпи в носовата част на самолета…
… и се озова пред Марио, който бе насочил своя М9 право в главата му.
Калдерон и Тифон не се виждаха никакви. Сигурно бяха горе в кабината, точно над носа. В товарния отсек зад Марио Скофийлд видя нещо голямо, скрито под брезент, а в дъното, близо до затворената рампа, беше джипът, с който Калдерон бе стигнал от газовото отделение до самолета.
— Марио… — каза Скофийлд и разпери ръце.
Беше захвърлил непотребния си пистолет, преди да се изкатери през разбитото стъкло, така че сега бе невъоръжен.
— Направих своя избор, Плашило! — извика във вятъра Марио. — И това означава, че само един от нас може да се прибере у дома!
— Ти си долнопробен боклук, Марио, недостоен за званието морски…