Плашилото и армията на крадците

Кризисният екип на президента още се намираше в ситуационната зала на Белия дом. Сега с тях обаче имаше още двама души от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната — Дейв Феърфакс и Мариан Ретер. Представителят на ЦРУ не се виждаше никакъв — преди да започнат изложението си, Дейв и Мариан бяха помолили той да напусне помещението.

Щом пристигна вестта, че Плашилото е на линия, съветникът по националната сигурност и бивш генерал от Морската пехота Доналд Харис натисна копчето на спикърфона.

— Плашило, тук Дон Харис. Президентът и кризисният му екип са тук при мен. Къде си и какво стана с атмосферното устройство?

— Предотвратих активирането на устройството, сър, но трябва да знам — след прекъсването на сателитната връзка руснаците изстреляха ли ракета по Дракон?

— Да, изстреляха. Преди три минути.

— Колко остава до поразяването на целта?

— Деветнайсет минути.

— По дяволите! Можете ли кажете на руснаците да активират кода за самоунищожение?

— Не. Сателитните данни показват, че контролните системи на ракетата са изключени, за да се предотврати външна намеса дори от собствената й база. След случилото се с миналата ракета, която изстреляха срещу Дракон, руснаците са се погрижили тази да не се отклони от целта. Вече нищо не може да я спре.

От другата страна на линията последва мълчание.

— Плашило? — попита Харис. — Къде си?

— В самолет на шейсет километра южно от Дракон.

— Какво си намислил, по дяволите? Махай се оттам. След деветнайсет минути островът ще се превърне в атомна гъба.

— Хората ми са там, сър — отвърна Скофийлд.

Президентът се наведе напред.

— Капитан Скофийлд, аз съм президентът…

— Извинете, сър, но случайно човек на име Дейв Феърфакс да се е свързал с Белия дом?

Президентът се обърна и изгледа Феърфакс.

— Ами да, свърза се. В момента е тук с госпожица Ретер от Военното разузнаване. Тъкмо ни запознават с някакъв план на ЦРУ, който се казва „Поразяване на дракона“, и агент на име Калдерон.