Плашилото и армията на крадците

Изстрели.

От селището, в посоката, в която бе изчезнала мечката.

Скофийлд се втурна натам.

Проехтяха още три изстрела. Той изскочи на завоя и видя Вероник Шампион, притисната в един ъгъл и насочила последния си останал пистолет, малък джобен „Рюгер“, към свирепия звяр!

Мечката рухна, надупчена на решето — и едва тогава Скофийлд видя още три мъртви мечки наблизо, и разбра с какво се е занимавала Шампион, докато го е нямало — защитавала се е от постоянно прииждащите зверове с малокалибрения си пистолет.

Поредната мечка се хвърли към Шампион. Тя стреля отново, но след втория изстрел свърши патроните и погледна с ужас вбесения звяр, който се носеше към нея.

Скофийлд стреля с двата си пистолета и мечката рухна с главата напред в снега, улучена право в тила. Плъзна се до краката на Шампион, с изплезен език и изтичащ от огромната изходна рана мозък.

Шампион вдигна очи, видя Скофийлд и въздъхна от облекчение.

Той забърза към нея, взе я на ръце и я понесе към мотоциклета.

Докато я носеше, Шампион се озова лице в лице с Бърти, който надничаше над рамото на Скофийлд.

— Здравейте — любезно поздрави малкият робот с електронния си глас.

— Allo — отвърна тя.

— Май дойдохме точно навреме — каза Скофийлд, докато я наместваше в коша.

— Още не мога да повярвам, че изобщо дойде.

Скофийлд си погледна часовника.

08:01… 08:00… 07:59…

— След осем минути островът ще бъде заличен от лицето на земята от руска атомна бомба. А моята философия е проста — когато става въпрос за хората ми, не изоставям никого. — Даде газ. — Дръж се.

Понесоха се нагоре по склона.