Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— По дяволите – извика Чейс, като се опитваше да прикрие с ръце лицето си от сипещите се върху него стъкла. Всички прозорци бяха натрошени от яростната атака. Съдържанието на сандъка зад гърба му бе направено на парчета, куршумите пробиваха металната кутия и тапицерията на седалката, но засядаха в масивното дърво под нея.

Седалката подскачаше при всяко попадение, но Чейс знаеше, че шансовете куршум от AUG да премине през пет пласта зашита – обвивката на гондолата, намотаните въжета и верижни стълби за аварийно напускане на гондолата, стената на сандъка, тапицерията на пейката и дървото, от което бе направена тя – бяха достатъчно ниски, за да му дадат някаква надежда за оцеляване.

Слаба надежда, но колкото – толкова.

Преследвачите му обсипваха гондолата с куршуми. Бяха унищожили всички прозорци, стените, тавана, дори пода бяха нашарени с дупки. Куршум откърти част от пейката, на сантиметър от главата му. Импровизираната барикада нямаше да издържи още дълго.

Настъпи кратка пауза. Охранителите презареждаха, но това щеше да продължи само няколко секунди. Нямаше да успее да направи нищо за това време.

Освен…

Чейс скочи, хвана се за спасителната верижна стълба, която беше прикрепена към тавана и я откачи. Отново стъпи на пода и в този миг стрелбата започна отново. Всеки нов изстрел се забиваше като кирка в пейката. Съвсем скоро някой куршум щеше да я пробие и да прониже гърба му…

Изведнъж цялата кабина се затресе и се залюля като махало на въжето. Усукващият се метал скърцаше и стенеше.

Чейс рискува да отвори очи, въпреки че наоколо се сипеха шрапнели. Зрението му се приспособяваше към тъмнината, вътрешността на кабината бе осветена от синьо-белия блясък на луната – и в полумрака той забеляза как надупченият таван се огъва и се покрива с гънки като кухненско фолио.

Гондолата се откъсваше от поддържащата я напречна греда!

Металът поддаваше, дупките от куршуми го бяха отслабили до такава степен, че той вече не издържаше собствената си тежест…

А с всяка следваща секунда се появяваха нови дупки.

Чейс погледна към спасителната стълба. Изчаквал бе до последния момент, преди да скочи от гондолата, но ако не го направеше в следващите няколко секунди, щеше да полети право надолу заедно с откъснатата кабина.

Зад него хвърчаха трески, които се забиваха в краката му.

Разнесе се скърцане на метал и задната част на кабината увисна. Металният таван се беше разкъсал покрай носещата напречна греда.

Всеки момент щеше да падне…

Стрелбата спря.

Презареждане…

Чейс се изкатери по стълбата и отвори люка на тавана. Изскочи на покрива и се хвърли към грамадната носеща стоманена греда.

Металният покрив се разкъса с почти човешки писък.

Надупчената гондола полетя надолу и се размаза върху скалите с трясък, който отекна в извисяващата се язовирна стена.