Хюрем. Московската наложница

— Преценката и заповедта са в ръцете на нашия велик господар падишаха, но ако бъдем удостоени със султанското позволение, бихме искали да кажем нещо.

Сега това красиво девойче му държеше тон, с който той изобщо не беше свикнал, сякаш се канеше да му търси сметка. А не бяха ли именно гордостта, опърничавостта и откровеността на Хюрем, незнаещи правила и граници, които така силно го привличаха? Тя не целуваше ръката и полите му, не се покланяше, казваше каквото ѝ беше на сърцето. До този момент само Ибрахим не му бе спестявал нищо, а сега и тази руска красавица. Падишахът жадуваше за лице и думи, в които нямаше двуличие.

— Хайде, кажи каквото имаш да казваш, Хюрем ханъм. Надявам се, че думите ти ще обяснят мъката, която е накарала хубавите ти очи да посърнат. Дано да я обяснят, че усмихнатото ни момиче пак да ни развесели.

— Най-напред нека господарят свали тюрбана и кафтана си. Това е първото, което ще кажа.

Учудването на падишаха нарасна.

— Тюрбана и кафтана ли? Искаш да ги сваля?

— Да — каза Хюрем. — Та нали Сулюман беше онзи, който заяви: „Владетелят не е нищо повече от тюрбан и кафтан“. Аз искам да отправя думите си не към падишаха, а към своя мъж Сулюман.

Владетелят едва не прихна, че Хюрем в яда си отново не можа да каже „Сюлейман“ въпреки старанието си, но все пак успя да се овладее. Момичето беше сериозно и това, че го нарече Сулюман, всъщност страшно го възбуди. Изпълни желанието на Хюрем, собственоръчно свали тюрбана и кафтана си и ги сложи върху чучелото, после се обърна към нея.

— Сулюман е готов да слуша.

Момичето пренебрегна опитите на падишаха да обърне нещата на шега. Хюрем беше започнала играта на живота си. Или щеше да спечели, или да загуби. Нямаше средно положение.

— Това, което искам да кажа, е… Днес е четиринадесетият ден.

— Четиринадесетият ден от какво?

— Откакто ме оставихте и си заминахте.

— Липсвах ли ти?

Сюлейман отново опита да придаде мили нотки на гласа си, но Хюрем изобщо не се трогна.

— Какво значение има това за нашия господар? Не ме потърсихте. Оставихте ме на нападките на злите езици в харема. Значи изобщо не съм липсвала на владетеля ни. Дори името ми не харесахте и го сменихте.

— Ти също не ме потърси.

— Разрешена ли е на една наложница подобна свобода?

Султан Сюлейман се приближи плътно до Хюрем. Обгърна с ръце лицето на девойката, леко се наведе и се загледа в нея. Съзря тъгата в дълбоките ѝ очи, които така го бяха омагьосали.

— Та нали ти си моята Хюрем? Разбира се, че ще ме потърсиш и ще пратиш вест. Сулюман може и да не дойде, но ще се зарадва, че засмяната му девойка мисли за него.

Облакът в очите на момичето сякаш се разсея. Ала Хюрем нямаше намерение да сложи оръжие веднага.

— Чувам, че вместо с Хюрем владетелят прекарвал времето си с някакъв соколар ли, гълъбар ли — Ибрахим или нещо подобно?