Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Колко странно. Присвих очи, когато Уинзик се появи отново на екрана. Куна ми беше казал за това. Министерството на защитата използваше такива новини за човешкия бунт като начин да си осигури средства. Това ли правеха и сега?
Изглежда тези кадри караха всички да поставят под въпрос работата на Уинзик и министерството му. Може би това изтичане на информация наистина беше гаф.
Наведох се напред, когато на екрана се появи крелянин със светлорозов екзоскелет. Ем-бот прочете надписа на дъното. „Сссизме, експерт по човешката раса“.
— Тази администрация винаги е била твърде благосклонна към опасните видове — заяви експертът и размаха ръце, за да покаже вълнението си. — Размножаването на човеците е бомба, която чака да експлодира, а фитилът бе запален в мига, в който Третата човешка война приключи и човешките бежанци плъпнаха. Правителството упорито се преструваше, че онзи затвор е окончателна и сигурна мярка, но ето че истината излиза наяве.
— Простете ми, ако греша — намеси се интервюиращият, — но не бяхме ли принудени да съхраняваме човеците? Не се ли наложи заради съхранението на култури и общества?
— Морално остарял закон — настоя експертът. — Нуждата да се опазват култури и опасни видове трябва да бъде балансирана спрямо нуждата да се защитават мирните видове на Върховенството. — Ракоподобният крелянин замахна настрани и камерата показа млад мъж, седнал на маса. Той остана на мястото си, не каза нищо, когато експертът продължи.
— Виждате лицензиран и наблюдаван човек. Макар мнозина да се страхуват от стряскащата им репутация, истината е, че хората не са по-опасни от всички средни по-низши видове. Да, агресивни са, но не колкото дрон кормакс или рексианците.
— Опасността от хората идва от необичайната им смес от качества — включително факта, че физиологията им създава огромен брой сайтоници. Обикновено, когато видовете култивират сайтониката и ранните умения да създават хипердрайв, те откриват и пътя си към мирното общество. Хората са агресивни, трудолюбиви и — най-важното — се разпространяват бързо, в състояние са да оцелеят при екстремни условия. Това е смъртоносна комбинация.
— И така — рече интервюиращият, — как мислите, че трябва да се справим с тяхното нашествие?
— Да се заличат — отсече експертът.
Камерата приближи интервюиращия, дион, който — доколкото можех да преценя — бе ужасен от тази мисъл.
— Варварство! — възкликна той и се изправи. — Как е възможно дори да предложите подобно нещо?
— Може и да е варварство — обясни спокойно експертът, — когато говорим за раса от интелигентни същества. Само че хората от тази конкретна планета… те са по-скоро насекоми, отколкото хора. Очевидно е, че резерват Метален рой не изпълни предназначението си и за доброто на цялата галактика трябва да бъде разчистен.
Експертът посочи човека до себе си.
— Освен това този човек е доказателство, че човешкият вид няма да бъде ликвидиран напълно, ако унищожим една вредна планета. Хората могат да съществуват редом с нас във Върховенството, но не бива да им се позволява да виреят самостоятелно. Глупаво е да се опитваме да съхраняваме Метален рой.
— И най-официално, не приемам извиненията, които администрацията ни пробутва за причините, поради които на човеците им е позволен достъпът до технология. Какви са тези приказки да им осигуряваме космически битки, за да ги занимаваме с нещо? Глупости. Администрацията си търси извинения, за да прикрие неконтролируемата експлозия от човешка агресия, която започна преди десетина години. Висш министър Вед трябваше да се вслуша в съветите на експерти като мен и да се разправи по-категорично с хората.
Отпуснах се на стола, когато отново включиха битката. Цял живот си бях мислила, че креляните се опитват да ни изтребят, но да чуя как някой говори за нас по този начин… толкова равнодушно… По моя молба Ем-бот смени канала и на новия се оказа, че говорят цяла група експерти. И на него включиха същия запис.
Колкото повече гледах, толкова по-малка се чувствах. Начинът, по който тези новинари говореха… ми отне нещо ценно. Те принизиха целия ми народ — героизма ни, смъртта ни, борбата ни — до поява на вредители. Отново пристъпих към прозореца.
Нямаше хаос по улиците. Хората влизаха и излизаха от магазини, живееха си живота. Странно, макар да ми беше трудно да изпитам омраза към тях, аз изпитвах все по-нарастваща омраза към правителството, което ги управляваше. То не просто бе убило баща ми, то го беше превърнало в насекомо, което трябва да бъде размазано.