Илиада [bg]

Щом през стената преминаха силните духом троянци, част се отдръпват, а част разпилени из стана се бият с по-многоброен противник, макар че са по-малобройни. Ти се върни и повикай тук всички най-храбри троянци. [740] После ще можем задружно и целия план да обмислим: пак ли сега многовеслите кораби ний да нападнем, ако поиска на нас някой бог да изпрати геройство, или назад да отстъпим от стана съвсем невредими. Страх ме е, че ще ни върнат ахейци дълга си от вчера. [745] В техните кораби има смелчак, ненаситен на битки;168 мисля, че няма за дълго далеч да остане от боя.» Тъй рече Полидамант и това се понрави на Хектор. От колесницата скочи с доспехите в миг на земята, па се обърна към него и думи крилати му викна: [750] «Полидаманте! Сега ти задържай тук всички най-храбри! Аз ще отида напред, за да взема участие в боя. Щом разпоредби предам, ще се върна веднага обратно.» Тъй каза и се понесе, подобен на връх белоснежен. С вик прелетя през троянски и верни съюзни дружини. [755] Чувайки призив от Хектор, събраха се всички нагъсто около Полидаманта, юначния син на Пантоя. Хектор отиде сред първите, дирейки там да намери силния вожд Деифоб и владетеля доблестен Хелен, и Адаманта, потомък на Азий, и Азий Хиртаков. [760] Той ги намери — едните ранени, а другите мъртви. Мъртвите бяха прострени край корабни кърми ахейски, вече загубили свойте души от ръце на аргийци, живите в рани от лък и от копие — чак при стената. Скоро завари на левия край на плачевната битка [765] Парис божествен, съпруга на хубавокоса Елена, да насърчава войските и в бой да ги кара да влизат. Близо до него застана и думи обидни му каза: «Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител! Где е сега Деифоб и владетелят доблестен Хелен? [770] Где Адамант е, потомък на Азий, и Азий Хиртаков? Отрионей? Илион недостъпен се днес сгромолясва цял от основи. И теб неизбежна погибел те чака.» Богоподобният цар Александър така му отвърна: «Хекторе! Радост изпитваш невинния да обвиняваш. [775] По-рано аз съм оставал далече от боя, но мойта майка не ме е родила съвсем боязлив и безсилен. След като битка ти почна с другари при кораби вражи, ние оставаме тук и безспирно се бием с данайци. Всички водачи, които ти дириш, са вече убити. [780] Зная, че сам Деифоб и владетелят доблестен Хелен боя напуснаха скоро, и двамата тъкмо в ръцете с копия дълги ранени, но Зевс от смъртта ги избави. Хайде води ни натам, где духът и сърцето те карат. Ние със устрем ще тръгнем веднага след тебе, аз казвам: [785] храброст на нас не ще липсва, доколкото имаме сили — никой свръх своята мощ не воюва, макар и да иска.» Рече героят така и предума сърцето на брат си. Тръгнаха двама натам, где разпалена битка кипеше: при Кебриона водача и Полидаманта почитан, [790] при богоравния мъж Полифета, при Фалка, Ортея, Палма; Асканий и Морис, потомци на Хипотиона — двамата бяха дошли от Аскания вчера за смяна: Зевс олимпийски ги беше подтикнал да тръгнат на поход. Влязоха в боя, подобни на буря от вихри свирепи, [795] пращана с гръм от небето в полята от татко ни Зевса. Тя се размесва със трясък страхотен с морето, където сред многошумната бездна клокочат вълните несчетни, бели от пяна, гърбати, които в превара се гонят; тъй и троянци в редици, едни подир други строени, [800] цели от мед заблестели вървяха след свойте водачи с Хектор начело, подобен на мъжегубителя Арес, здраво придържащ пред себе си щита, всестранно закръглен, с медна дебела обковка над гъсто поставени кожи. Над слепоочника горе се вееше шлемът му ярък. [805] Крачейки гордо, изпитваше вредом редиците вражи няма ли тук да отстъпят пред него, запазен от щита, но не смущаваше никак духа във гръдта на ахейци. Стъпвайки с крачки големи, Аякс му извика високо: «Клетнико! Близо ела! И защо тъй заплашваш аргийци? [810] Имаме опит и ние да водим война с враговете, но сме сломени сега от суровия бич на Кронида. Ти се надяваш, че нашите кораби зле ще разсипеш. Имаме също и ние ръце да ги браним от огън. Много по-рано наистина вашия град многолюден [815] ний ще превземем и сринем със нашите мощни десници. Казвам, че време настъпва, когато във бягство ще молиш татко ни Зевса и други безсмъртни да сторят по-бързи даже от ястреби хищни конете ти хубавогриви, за да те в Троя откарат, надигайки прах из полето.» [820] Щом като рече това, и отдясно прехвръкна високо птица, орел поднебесен. Войската ахейска извика, бодра от тази поличба, а светлият Хектор отвърна: «Жалки Аяксе, бъбрив самохвалко, какво ми надума? Де да бях толкова сигурен, че съм потомък на Зевса, [825] че съм призоваван вовеки за син на почтената Хера, че ще ме тачат наравно с Атина и бог Аполона, както със сигурност днеска настъпва беда за аргийци! Заедно с тях ще загинеш, щом само посмееш да срещнеш моето копие дълго, че то ще ти люто разкъса [830] нежното тяло. Край кораби паднал, ти сам ще наситиш псета троянски и птици грабливи с лойта и кръвта си.» Каза и тръгна напред, а със него и други троянци с вик потресаващ; възкликна пронизно отзад и войската. Викаха също аргийци и помнейки своята храброст, [835] чакаха силния удар на тези най-бойки троянци. Общият крясък достигна ефира и блясъка Зевсов.