Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тя почувства тежкото, сънливо присъствие на левиатани (двадесет и три, за да е по-точна) и безкрайното безсмислено обикаляне на акулите (триста или повече).
Тя ги поведе покрай опашката на друг левиатан, забелязвайки ярките ракообразни, пълзящи между мекотели и люспи, и видя „Мактис“ точно зад него. Гмурнаха се под вражеския кораб и излязоха от другата му страна. Исана се увери, че изплуваха в пълна тишина.
Останалите направиха усилие да вдишат тихо, но въпреки това жадно загълтаха въздух след дългото пътуване под вода. Исана се държеше близо до „Мактис“, близо до границата на водната магия, която скриваше присъствието на кораба от спящите левиатани.
Водните призователи на „Мактис“, отбеляза Исана, работеха по-фино от призователите на „Слайв“. Работата им беше не по-малко сложна, но техният кораб създаваше по-малко вълни в морето, може би защото самият им кораб беше по-голям от „Слайв“, изместваше повече вода и задачата им да скрият кораба беше по-сложна.
— Ерен — хрипливо прошепна Тави, — направи дупка да влезем.
Ерен преглътна и доплува до кораба. Той пусна въжето и веднага заби един от ножовете си в корпуса на кораба. Увисна на него и корабът го повлече по водата, а той постави свободната си ръка върху корпуса и затвори очи.
Исана разшири чувствата си до кораба и отново беше изненадана от чувството за абсолютна яснота, което отвори призоваването й. Беше подобно с това, когато се занимаваше с лечителство, усещайки болката и нараняванията по тялото на пациента.
Тя усети как водата около кораба докосва корпуса, включително и местата, където търпеливата й, мека сила беше открила пукнатини в корпуса и беше започнала бавно, постепенно да се просмуква вътре.
Тя изчака за момент, но когато Ерен разочаровано поклати глава и премести ръка към следващата дъска, тя промени ъгъла на движението си, за да приближи по-близо до него.
— По-долу и на около фут по-близо до носа — каза тя тихо, — има теч. Покрит е с платно и замазан с катран, но дъските са започнали да поддават.
Ерен й хвърли бърз, изненадан поглед. После премести ръка на посоченото от нея място и очите му се разшириха. Затвори ги, а пръстите му застинаха и станаха като нокти.
Той натисна силно и пръстите му влязоха половин инч в дървото. Той издаде доволен, ръмжащ звук, и повтори движението още няколко пъти, докато накрая ръката му влезе в корпуса. След това си пое дълбоко дъх и като направи въртеливо движение, я издърпа.
Раздаде се пращене на дъска, кръпката се отдели от корпуса и се счупи. Ерен изхвърли двуфутово парче дъска, сграбчи кръпката точно под направения отвор и след секундна концентрация откъсна второ парче дъска.
Исана почувства интензивно внимание, насочено към нея, и се обърна, за да види Тави да я наблюдава, присвил зелените си очи. Той се наведе към нея и прошепна:
— Какво стана?
Тя внимателно го погледна, после поклати глава.
— Не съм сигурна.
— Добре ли си?
— Аз… — тя поклати глава. — Всичко това е една фурия. Всичко това. Цялото море. Ако можеш да общуваш с фурии, тогава можеш да говориш с всичко това. Тук има толкова много от нея и аз не мога… — тя внезапно замълча, когато ръката на Тави затвори устата й.
— Шшшш — тихо каза той. — Говориш прекалено високо. Сигурна ли си, че си добре?
Исана затвори уста и решително кимна.
— Само по-бързо. Трябва да побързаме. Слънцето залязва. Усещам как започват да се размърдват. Не искаме да сме във водата, когато се събудят.
Раздаде се още един пукот и Ерен се набра към дупката, която беше направил, след което пъхна глава вътре. След секунда се отдръпна назад, сбръчкал нос, и каза:
— В трюма има вода. Дайте ми минута, за да отида от другата страна.
След това малкият курсор изчезна в дупката. Скоро се появи и кимна на Тави, след което протегна ръка.
Исана почувства как възторгът на сина й от новите, вълнуващи преживявания избледнява и отстъпва място на съжаление и желязна решителност. Той се оттласна от водата, хвана се за забития от Ерен нож и с помощта на курсора се качи вътре.
Наложи се да изпъне ръка напред, за да се промъкне през дупката — толкова широки бяха станали раменете му. Исана отново се изуми колко много е пораснало момчето.
Кайтай беше следващата и едва ли имаше нужда от ръката, протегната от курсора, за да се набере вътре. От Кайтай се излъчваха емоции, които Исана винаги усещаше в нея: нещо подобно на независимото любопитство на котка към света около нея и усещане за собствената й привързаност към него.