Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Историкът изправи гръб на стола, решен да загърби тази тема. Имаше други приоритети.
— Добре, после ще поговорим за това — прошепна той. — А сега ми обясни какви са тия твои приятели, от които се опитваш да избягаш.
Закариас замълча за миг, сякаш се страхуваше да назове конкретно име.
— Чували ли сте да се говори за… „Дашкар-и-Тайба“? — прошепна той, озъртайки се отново, за да се убеди, че никой не може да ги чуе.
— Групировката, която се свързва с атентатите в Мумбай през 2008 година. С тях ли си се забъркал?
— Да, за съжаление.
— Но… как се случи?
Младежът сви рамене, сякаш сам не проумяваше как се е забъркал в тази каша.
— Знаете ли, дойдох тук, за да уча в един учебен център близо до Лахор — каза той, като махна неопределено. — Казва се Муридке, не знам дали сте го чували.
— Не.
— В Муридке има учебен център. Намира се на около четиридесет километра оттук. Има болница, училища, джамия, лаборатории… всичко. Наричат го образователен комплекс, но в известен смисъл е тренировъчен лагер.
— Тренировки? Какви тренировки?
— За джихад.
Томаш впери в него изпитателен поглед.
— Дошъл си в Пакистан да се готвиш за джихад?
— Не съвсем. Дойдох в Муридке, без да съм наясно в какво се забърквам. В края на краищата комплексът се управлява от „Джамаат-уд-Дава“, Асоциация по верски въпроси, която стопанисва стотина училища из цял Пакистан, мрежа от болници и социални институции. Доверих им се. — Закариас се поколеба, преди да продължи. — Не знаех, че „Джамаат-уд-Дава“ всъщност е само фасада на „Лашкар-и-Тайба“.
Настана тишина, нарушена от грохота на мотоциклет, който преминаваше пред заведението.
— Властите знаят ли за това?
Закариас се разсмя горчиво.
— Властите подкрепят това — обясни той.
— Пакистанското правителство подкрепя тази организация?
— Правителството няма думата — отговори младежът. — Зад всичко това стоят ISI115, тайните пакистански служби. Те командват в страната. Свързани са с талибаните, с „Лашкар-и-Тайба“, а навярно и с „Ал Кайда“, не знам.
Историкът поклати глава.
— Какви хора…
— Ония типове от „Лашкар-и-Тайба“ ме привлякоха в Муридке. Бях много наивен и въобще не си дадох сметка с какво съм се захванал. Когато разбрах, беше твърде късно.
Закариас зарея поглед из руините на стария Лахор. Изглеждаше потънал в мислите си, вглъбен в размисъл за обърканите обстоятелства, които неумолимо го бяха тласкали към този момент и това място, като листо, понесено от капризен вятър.
— Ония типове от „Лашкар-и-Тайба“ са те проследили до крепостта, така ли?
Момчето се намръщи.
— Не знам — каза то, потръпвайки, сякаш духът му в този момент се върна в тялото му. — Видях един от тях, в това съм сигурен. Но може и да е съвпадение.
Томаш се почеса замислено по брадичката. Много му се щеше да поиска инструкции от Ярогнев и Ребека, но в момента това му се струваше неуместно.
— Какво ще правиш сега?
— Не знам. — Закариас замълча нерешително. — Искам да се махна оттук, но ми се струва, че е прекалено рисковано.
— Аз не съм сам тук.
— С кого сте?
— Силите за сигурност.
Информацията ужаси Закариас. Момчето отвори широко очи, сякаш му бяха споменали дявола.
— Какво? Не ми казвайте, че сте говорили с пакистанската полиция! — Лицето му помръкна от безпокойство. — О, не! Нали чухте какво казах? Тези типове са свързани с „Лашкар-и-Тайба“, от едно и също тесто са! — Огледа се наоколо объркан. — Господи, какво ще правим сега?
— Спокойно — каза Томаш. — Не съм разговарял с пакистанската полиция.
— Тогава с кого?
— С американци.
Закариас надникна към улицата и се опита да различи лица на хора от Запада.
— Къде са?
Историкът направи неопределен жест навън.
— Тук са някъде…
— И тези типове ще могат да ме измъкнат оттук?
— Разбира се. Още сега, ако искаш. Ще те скрият в кола и ще те откарат във военна база наблизо. После ще те качат на самолет на американските военновъздушни сили и ще те отведат оттук. Само да кажеш.
Момчето издиша струя въздух. Сякаш притесненията, с които бе живял досега, отлитаха безследно.
115
Inter Services Intelligence. — Б.р.