Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Доколкото разбирам — започна Виктор Алексеевич, — през последните години сте имали тесни контакти със Соловьов. Съдейки по уединения му начин на живот, смея да твърдя, че основният кръг негови познати се затваря във вашето издателство. Прав ли съм?

— В известен смисъл — кимна в знак на съгласие Есипов. Във всеки случай през последните две години той наистина общуваше главно с нас. След болестта си се отдаде на работата и се занимаваше само с нея.

— Между другото от какво се е разболял Владимир Александрович? — невинно се поинтересува Гордеев. — Какво се е случило с него?

— Знаете ли, той не обича да говори за това. Там е работата, че жена му загина трагично и след това синът му напълно се разхайти, свърза се с лоша компания. Владимир Александрович много остро преживяваше това и болестта му е с невротичен произход. Явно е самолюбив мъж, не иска да говори за това.

— В коя болница беше?

Есипов вдигна рамене:

— За съжаление не знам.

— Но нали е прекарал там достатъчно дълго — отбеляза полковникът. — Нима нито веднъж не сте го посетили?

— Е, по това време отношенията ни не бяха толкова близки — усмихна се Кирил. — Та той е един от нашите преводачи, а не личен мой приятел. Той се свърза по телефона със Семьон Воронец, това е главният ни редактор, и му съобщи, че се е разболял, така че преводът, над който работи, ще бъде завършен по-късно от планираното. Това беше всичко.

— Обаче сте отишли да му честитите рождения ден. Нима това не свидетелства за по-лични връзки?

— Какво говорите — засмя се Есипов. — Ние умеем да работим с преводачите и авторите, задължително ги поздравяваме за рождените дни и за всички празници. Така се отнасяме не само към Соловьов.

— Похвално — одобрително кимна Виктор Алексеевич. — Разкажете ми за него всичко, което знаете. Искам да разбера кой може да е проникнал в дома му и да разстреля помощника и любовницата му. Нямате ли никакви предположения?

— Абсолютно! — горещо отвърна Есипов. — Ни най-малки предположения. Ни една догадка. Умът ми не го побира на кого е потрябвал Андрей. А и Марина също. Може би нейният отхвърлен възлюбен? Проследил я е, пристигнал през нощта, взел е Андрей за стопанина и убил и двамата.

— Интересно предположение. Заслужава да се поговори за това по-подробно. А не допускате ли мисълта, че ревнивецът може да се окаже Соловьов? Може да е забелязал, че между Марина И Андрей нещо става, издебва момента, изчаква, когато двамата слизат долу, и ги застрелва. Не е ли възможно?