Смърт заради смъртта

— Не бъди груб, ако обичаш — спокойно каза жена му. Едно от нейните несъмнени достойнства в неговите очи беше, че тя не беше обидчива.

Отново отиде в кабинета си и се зае с изчисленията. Но мислите му постоянно се връщаха към един и същ проблем. Мерханов нещо пак не е сполучил, но може и да е за добро. Грехота е да се мисли така, но този журналист го убиха точно навреме. Сега цялата милиция се е захванала с това убийство, а с изгорялото наказателно дело няма да се заемат скоро, ако изобщо се заемат. Опасността от ден на ден намалява. Вярно, милиционерите са подушили нещо, нали неслучайно им проверяваха алибитата. Но нищо не намериха, той има желязно, бронирано, безупречно алиби. Хлапачката вече не идва в Института, а майорът прескача от дъжд на вятър, свършва по нещо на бърза ръка и се маха. А сега няма да има време и за това. Ето, по телевизията разправят, че за разкриването на убийството на телевизионния журналист бил създаден цял щаб, сега няма да се занимават с нищо друго, докато не хванат убийците. Ама мигар могат да ги хванат?

Нямаше да има никакви грижи, ако не беше Гриша Войтович. Как се развилня тогава, след като откри рязкото повишаване на агресивността у опитните зайци и мишки! Как искаше веднага да хукне да докладва на всички наред! С големи усилия той успя да успокои Григорий, да го придума поне засега да премълчи. Защото бързо схвана как може да използва този ефект, за да получи за него много пари. Именно с тези пари съблазни Войтович. Има млада жена, малко дете, ох, колко пари му трябват само! Една млада хубавица не може да бъде удържана с друго, освен с комфортен живот, екскурзии в чужбина, хубави дрешки — как се прави това без пари? Той преднамерено подклаждаше ревността у Гриша, умишлено я превръщаше почти в патология. Измисляше клюки, които уж му били подшушнати от познати служители в телевизията — как ту един, ту друг известен актьор, режисьор, журналист ухажвал Евгения. С всички сили натискаше двата лоста, които му изглеждаха най-мощни — любовта и парите. Дълго време успяваше.

Обеща много пари на Войтович за работата върху прибора, като го уверяваше, че устройството, точно като онова, което бяха монтирали в Института, е нужно на някаква гражданска организация за приемане и излъчване на вълни във високопланински условия. Бяха само петима: освен него, Войтович и Литвинова, върху поръчката работеха един научен сътрудник и един техник. Но освен тях с Гриша, никой не знаеше, че това устройство дава странични ефекти — както в обсега на прякото си действие, така и в обсега на „обратната примка“. А за истинското предназначение на разработката знаеше само той. Единствено той. То се знае, съвестният Войтович му висеше като камък на шията, периодично избухваше и започваше да морализира, да дърдори за нравственост и човешки дълг. От една страна, добре е, че вече го няма. Не пречи, не се мотае в краката му, не хленчи. Но, от друга страна, написа това проклето предсмъртно писмо и така го принуди да предприеме трудни и рисковани стъпки. Ето че сега той си плаща за тези стъпки, притиснат е временно да се стаи, а получаването на дългоочакваните, въжделени пари се отлага. Парите, които ще му дадат свобода и независимост. Парите, които ще му дадат сладката самота…