Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Помоли Шитова да не отваря очи, изведе я в антрето, помогна й да облече палтото от норки, щракна ключалката и отвори входната врата.
— Ето, Надежда Андреевна, започваме. Влизате вкъщи… Моля, не забравяйте, уговорихме се да мислите на глас.
— Да, отворих вратата, влязох, запалих лампата, погледнах закачалката и веднага видях якето на Саша, а до него нечие чуждо палто, и си помислих, че не е Гоша Саркисов, не е и Стасик…
Шитова бавно се съблече, събу зимните си ботуши, поприказва с Галактионов, който й обясни, че имал важна среща и я помоли да не влиза при тях и да не ги безпокои. Тя си помисли, че Саша явно не е имал намерение да отпразнува заедно с нея рождения й ден, а също, че се чувства много зле и ако до утре не се оправи, ще трябва да повика лекар. Докато се преобличаше в красивия топъл пеньоар, тя си помисли за прането, което бе планирала за утре вечер, но което вероятно ще трябва да отложи, ако още не се чувства добре. Изпитваше такава страшна слабост, че дори се уплаши и докато лягаше върху прохладните чисти чаршафи, си помисли, че отдавна вече не е онова младо момиче, но никога не е предполагала, че болестите и изобщо здравните проблеми ще започнат толкова рано. Дали Саша няма да я зареже, ако й има нещо сериозно? И ако я зареже, дали това няма да доведе до някакви съществени промени в живота й, или всичко ще мине сравнително безболезнено? В просъница тя прехвърляше в паметта си какви блага и удобства бе донесъл в живота й Александър Галактионов и се чудеше дали ще се лиши от тях, ако Саша я изостави. Мисълта за скъсването я спохождаше за пръв път и тя се изненада от собствената си самоувереност: трябваше да се разболее, за да се сети за това.
Миша стоеше до леглото и внимателно слушаше отпусналата се в него жена. Тя явно се стараеше с всички сили и той й беше благодарен за това. Доценко не провеждаше подобен експеримент за пръв път, но обикновено бе принуден дълго да се мъчи със свидетелите. Младите момичета глупаво хихикаха и все не можеха да се настроят за работа. По-възрастните жени се стесняваха и се опитваха сами да решат кое има значение и кое не, внезапно излизаха от образа и с нетърпящ възражение тон казваха:
— Това ще го пропуснем, тук нямаше нищо интересно.
В такива случаи на Миша му струваше големи усилия да се сдържи и да не им се развика. Винаги се стараеше да бъде спокоен и коректен, за да не „подплаши“ свидетеля, да не изкриви посоката на спомените му. Но той много добре си спомняше един случай, когато свидетелката точно така авторитетно бе заявила, че „ще пропуснем това“, защото не виждала нищо достойно за внимание в обстоятелството, че излязла от входа и тръгнала към метрото, тананикайки си. Отначало Миша се ядоса от нейния безапелационен тон, но после я попита коя мелодия си е тананикала. Оказа се, че била от репертоара на Жо Дасен — „Ако те нямаше, защо трябваше и аз да живея?“. Защо точно тази мелодия? Нали певецът е починал отдавна, популярността му отмина преди много години, днес почти не го чуваме нито по радиото, нито по телевизията и далеч не във всеки дом се пазят неговите плочи и касети. Миша се вкопчи като кърлеж в горката свидетелка, в резултат на което се разбра, че на излизане от асансьора тя се сблъскала с човек, който много приличал на певеца: буйна къдрава светлокестенява коса, семитски тип лице с голям нос и чувствени, ясно очертани устни. Този словесен портрет помогна тогава ясно да откроят един човек от огромния кръг потенциални заподозрени. След този случай Доценко си каза, че в работата с паметта е важен всеки миг, защото мярналата се в този миг мисъл може да се окаже ключова.
Ето защо сега, докато слушаше отпуснатото бърборене на легналата под одеялото жена, той запечатваше в ума си всяка дума, всяка въздишка, всяка пауза.
— Той попита дали не съм бременна. Саша каза, че съм била на лекар, но лекарят нищо не установи. Тогава той попита защо съм ходила на лекар, тоест имала ли съм причини да се усъмня. Казах, че имах, буквално до предишния ден, когато ми дойде мензисът — наистина след дълго прекъсване. Тогава той промърмори, че това не е мензис, а по-скоро кръвоизлив. В неговата служба имали подобен случай, жената се почувствала зле и лекарят от „Бърза помощ“ най-напред я попитал за това…