Смърт заради смъртта

— Прекрасно знаете защо, Виктор Алексеевич. Мене ме чакат няколко дела и аз не мога да ги зарежа просто така, само защото на някой си началник му хрумнало да се сдобие със собствен аналитик.

— Настася, ти даваш ли си сметка какво приказваш? — Гласът на Гордеев стана сух и строг. — Убит е най-известният човек в нашата страна, за разкриването на това престъпление са хвърлени най-добрите сили на милицията и прокуратурата, създаден е специален щаб за координация на действията и ръководството на разследването и на тебе, сополанка такава, ти предлагат да поемеш аналитичната работа в този щаб. Трябва да се гордееш, че ти се оказва такова доверие. Това означава, че най-сетне са те забелязали и оценили, това означава, че най-сетне са разбрали колко бях прав, като те взех на работа в отдела. Това означава, че ние с тебе все пак победихме! И сега е настъпил отговорният момент, когато ти ще можеш да убедиш в нашата правота не само „Петровка“, но и цялата ни милиционерска общественост. Ще работиш в този специален щаб и на всички — чуваш ли? — на всички, от редовия оперативен работник до министъра, ще докажеш колко е важно и нужно да се води аналитична работа не само за ръководството на ниво град, но и за разкриване на конкретни престъпления, ще им покажеш колко забележително умееш да го правиш. И още нещо. Не забравяй, че в нашия отдел изобщо не ни достигат сътрудници. Хората напускат, а нови, кой знае защо, не идват. Тоест идват, разбира се, но аз не ги вземам, защото виждам, че в тях го няма онова, което аз търся в добрия детектив. Та значи, ако ти успееш да се изявиш, ако покажеш себе си и своята работа, така ще представиш успешно и мен, и нашия отдел. Разбираш ли? Хората ще започнат да си мислят: „Какъв е този Гордеев бе, та се е сетил да вземе в отдела човек специално за аналитична работа? Какъв е този отдел, където аналитик помага за разкриването на престъпления?“ Отначало ще им станем интересни, а после ще започнат да ни наобикалят, хем не като досега разни изхвърлени, а по-свестни хора. Така че не ми се лигави, драга, а започвай работа в бригадата.

— Не мога — упорито повтори Настя, кой знае защо — загледана не в началника, а в полираната повърхност на дългата съвещателна маса.

— Защо?

— Трябва да приключа с Института. Трябва да изясня каква антена стърчи на покрива им, да ги накарам да я свалят и да подведа под отговорност виновниците за това. И няма да се спра, докато не го сторя.

— Но ти ми връзваш ръцете! — отчаяно възкликна Колобок. — Ако оставя тебе, ще трябва да им дам трима души. Трима! И то при този недостиг на хора! Около теб се създава някаква неразбираема ситуация и докато не видим, че тази опасност е отминала, трябва да те охраняваме от дома ти до службата и обратно. Това значи, че от работа ще бъде откъснат поне два пъти дневно още един човек. Ще се разстрои работата на целия отдел — и това само заради твоето упорство. Имай предвид, водя с тебе тази светска беседа само защото имам добри чувства към теб, инак мога просто да ти заповядам — и толкоз. И ще ти заповядам, ако сама не си събереш ума.