Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Ами това е съвсем ясно — възрази Бойцов. — Защо трябва широката общественост да научава, че следователите им са немарливи? Пазят честта на мундира и аз не ги осъждам за това. Не виждам повод за безпокойство, Игор Константинович.
— Ах, той не бил виждал повод! Тогава ще ти кажа още нещо. Те са заявили в Института, че проверяват условията за съхраняване на отровни вещества, защото миналата година в Москва е имало серия от отравяния с цианид. Аз ще ти кажа, че това е лъжа. Миналата година е имало само един случай на убийство чрез отравяне с цианид. Само един, разбра ли? И какво, заради един случай те са тръгнали да проверяват всички градски предприятия, в които се работи с цианид? Можеш ли да повярваш в това?
— Защо не? — сви рамене Бойцов. — Какво незаконно има? Нормална работа по разкриването на убийство.
— Хайде де! — презрително изпухтя Супрун. — Такива проверки се правят, ако е убит някой много влиятелен човек, значима фигура. А този? Началник на кредитен отдел в банка — нищо повече. Институтът няма никакво отношение към този банкер, защо тогава лъжат за серията отравяния?
— Получили са указание, затова лъжат. Мисля, че търсите под вола теле.
— Ами ти защо толкова ги защитаваш? — подозрително примижа Супрун. — Вече си се сприятелил с Каменская и защитаваш нейните интереси, а? Между другото как реагира тя на твоето признание за ходатайството?
— Повярва — равнодушно отвърна Бойцов. — Обаче не вярва, че не знам кой се опитва да я убие.
— Не вярва ли? Защо?
— Защото не е вярно, затова. — Той впери от упор в началника своите студени сиви очи. — Игор Константинович, вие знаехте ли за антената?
— За каква антена? — искрено се изуми Супрун.
— За антената, която стои на покрива на Института и отравя живота на хората в Източния район. Знаехте ли или не?
— За пръв път чувам — напълно искрено отговори Игор Константинович. — Каква е тази антена?
Бойцов бавно, като подбираше внимателно думите си, тъй че да не изглежда като сантиментален лигльо и същевременно да обясни на началника си целия кошмар, който му бе разкрила снощи непостижимата Каменская, разказа за Войтович и за антената.
След като изслуша Вадим, Супрун дълго мълча. Изпуши две цигари, преди да поднови разговора.
— Значи ето защо са се загнездили в Института — замислено каза той. — Имат нещо срещу нашия разработчик и искат да го пипнат. Най-вероятно подозират, че той е откраднал делото на Войтович, тогава е ясно защо лъжат за пожара. Не искат да го подплашат. Е, Вадим, ще трябва да се съобразим с „Петровка“, не можем да влизаме в конфликт с тях, те са в правото си. Схващаш ли?
— Още не.
— Трябва да им дадем разработчика, инак те няма да мирясат. Литвинова ще довърши прибора, вече говорих с нея, тя смята, че ще се справи. Нека даде прибора на Мерханов и си вземе парите. Разбира се, би било по-просто, ние да вземем прибора от нея и после да си нямаме работа с бандата на Мерханов, но тогава ще ни излезе много скъпо. Не можем да й платим прибора, не разполагаме с толкова пари. Заделиха ни валута само за заплащане на допълнителните й услуги и за операцията по отнемането на прибора от Мерханов. Тъй като тя ще получи цялата сума, а не трохите, които е смятал да й подхвърли нашият учен, ние ще можем да не й доплащаме нищо. Поне от това ще направим икономия. Ние с тебе трябва да помогнем на милиционерите, за да се махнат по-бързо от Института. В пикантна ситуация попаднахме, дума да няма. Те знаят за някакво престъпление, но не знаят кой го е извършил. А ние с тебе знаем кой е престъпникът, но не знаем в какво го подозират. Да се надяваме, че работата е само в открадването на делото. Значи нашата задача с тебе е да намерим улики и да ги подхвърлим на Каменская и Коротков. Стига да знаехме какви улики им трябват! Още днес ще се свържа с Литвинова и ще й възложа нещо, а после ще се включиш и ти. Ще опитаме да открием с какво можем да пипнем нашия гениален учен. Какво така се оклюма? Не си ли съгласен?