Смърт заради смъртта

— Виктор Алексеевич — изрече Настя бавно, през зъби, сякаш с усилие изтръгваше думите от себе си. — Не искам да работя в тази бригада, защото намирам това безнравствено. Може да се създават специални щабове и бригади за залавянето на опасен престъпник, който, оставайки на свобода, е способен да извърши още не едно тежко престъпление. Така поставен, аз разбирам въпроса. Но да се създават такива щабове и бригади, за да се разкрие едно убийство — това е връх на цинизма, това е простащина и свинщина, това е все едно да заплюеш цялото население, всички нас. И аз не искам, не мога и няма да участвам в такива оргии.

— Какво приказваш, Стасенка? Нещо не те разбрах — озадачено произнесе Гордеев, който от изумление вече бе успял да забрави как току-що й бе забранил да се лигави и се бе заканил да премине от приятелско придумване към административни заповеди.

— Само погледнете какво става. Убиват един човек, да, известен, да, популярен и обичан от много хора, но това е убийство като почти всички останали, които се извършват в нашата страна. Виктор Алексеевич, само в живота хората са различни, в смъртта всички те са равни. Защото всеки убит има близки и приятели, които ще го оплакват, чиито души още дълго ще ги болят заради неговата загуба. Няма по-достойни и по-малко достойни потърпевши, няма потърпевши, чиито убийства трябва да се разкрият на всяка цена, и потърпевши, престъпленията спрямо които може и да не се разкриват. Няма такова нещо, разбирате ли? Няма и не може да има. Днес нашата прекрасна страна е заприличала на робовладелския древен Рим, когато убийството на един патриций се е смятало за убийство, а убийството на чуждия роб — за повреда на чуждото имущество. На чуждото, забележете, защото убийството на собствен роб дори не е било обект на правно регулиране. Ние приравняваме убития телевизионен журналист с патриций, за разкриването на чието убийство страната хвърля най-добрите си сили. Уволняват началника на Градското управление на вътрешните работи в Москва и прокурора на града. Поставят въпроса за компетентността на министъра на вътрешните работи и на генералния прокурор. А представяте ли си какво изпитват, когато слушат това, майките на деца, убити от неизвестни престъпници, или съпругите и съпрузите, изгубили любимите си съпрузи, или децата, останали без родители? Запитвали ли сте се поне веднъж какво изпитват те, като слушат всичко това? За тях човекът, когото са изгубили, е бил и ще си остане център, около който са съсредоточени тяхната болка, страдания, сълзи. И какво? Заради техния близък никой не е създавал никаква бригада. Когато са убили техния близък, никой никого не е уволнил и дори никой не е получил мъмрене. Значи моето дете е по-лошо? Моето дете, моят съпруг, моят брат — те не са ли достойни убиецът им да бъде издирен? Защо? Защото са бедни? Защото не работят в телевизията и затова нямат достъп до най-популярния канал за масова информация? Защото не са били избрани в Думата? Защо? Защо? Ами моето дете, моят съпруг и моят брат? Виктор Алексеевич, това, което се върши сега, е подигравка с хората, чиито близки са загинали. И аз не желая да участвам в тази подигравка!