Смърт заради смъртта

Съвещаваха се вече два часа, окупирали хола в апартамента на Олшански. Нина и момичетата не влизаха при тях, а Константин Михайлович беше помолил да го викат на телефона само ако го търсят Коротков или Доценко.

— Тези петима служители от Института са направо като омагьосани — приплака Настя. — Три покушения и за всичките три случая всеки от тях има алиби. При което ако за вечерта на 24 февруари бихме могли да имаме някакви незначителни съмнения, то на първи и трети март всички те са присъствали на Научен съвет и на банкет, видели са ги десетки хора, така че алибито на всеки е безупречно. Представяте ли си какъв лош късмет — ни да идентифицираш някого, ни да го уличиш.

— А какво е изяснил Доценко в Министерството на науката? — попита Олшански.

— Миша е намерил една чудна жена от секретариата. Правилно е съобразил, че секретариат означава хора, за които няма нищо секретно. Всички документи минават през тях, и то не само онези, които идват от външни организации, но и онези, които се движат из министерството от кабинет в кабинет. От резолюциите на тези документи веднага проличава кой на кого какво възлага и как после се движат нещата. Дори за очаквани кадрови промени секретариатът научава пръв, много преди въпросът да се реши. Представете си например че някой въпрос винаги се възлага за придвижване на определен служител, който е смятан за най-компетентен и отдавна се занимава с подобни проблеми. И не щеш ли, този въпрос изведнъж е възложен на съвсем друг ръководител, макар че онзи, който се е занимавал с това преди, не е нито болен, нито е в отпуск. Какво следва от това? Правилно, този човек е изпаднал в немилост и вече не му поверяват да решава този въпрос. Или той се е наканил да напуска и вече поставят в течение на нещата кандидата за неговото място. С една дума — Миша Доценко е предвидил всичко това и се е запознал с една служителка от секретариата, която си умира да си пъха носа във всички документи и всичко да научава първа. Нали знаете, има си такива любопитни особи, които от всичко се интересуват. Та точно тя му казала, че преди около два месеца в министерството се получило анонимно писмо, в което се споменавал Институтът, Миша, разбира се, впрегнал цялото си обаяние и майсторлък, в резултат на което любознателната жена си спомнила, че в писмото е ставало дума за фалшифициране на резултатите от изпитанията и за прикриване на вредното въздействие на един от приборите, разработвани от Института. Там е пишело и за обратния ефект. Това писмо било изпратено за проверка на същия онзи Николай Адамович Томилин, който с пяна на устата ме уверяваше, че съм неграмотна идиотка и никакъв обратен ефект не съществува. Ето защо в момента Юра Коротков проверява кой от петимата заподозрени има връзка с Томилин и се радва на неговото благоразположение. Ако успеем по този признак да откроим един от петимата, ще можем да смятаме, че именно по негова инициатива на анонимното писмо не е обърнато никакво внимание. С други думи точно този е човекът, който е заинтересован от прикриването на истинските резултати от работата и който е придумал Войтович да не ги обнародва. Но ме е страх, че усилията ни пак ще бъдат напразни.