Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Ами, не върши! — обади се Олшански. — Забрави ли за Ирина Филатова? Ако не ме лъже паметта, убили са я именно заради дисертацията, която тя е написала вместо убиеца, а той не й е платил.
— Не, Константин Михайлович, там работата беше друга. Тоест поводът, разбира се, беше дисертацията, но убиецът се е страхувал от скандал не заради научната слава, а защото по принцип не е можел да допусне никакъв скандал около името си. Там имаше нещо свързано с един много крупен мафиот, но ние не успяхме нищо да докажем — обясни Колобок Гордеев. — Слушай, Константин Михайлович, сега ще получа инфаркт, гарниран с инсулт, от тези миризми. С какво ще ни гощава стопанката ти? Колкото и да си напрягам носа, не мога да определя. Уж е риба, обаче май не е…
Олшански се позасмя и отвори вратата.
— Нина! — извика той. — Ела за малко, ако обичаш.
От кухнята дотича зачервената Нина с бродирана платнена престилка, протегнала напред набрашнените си ръце.
— Ниночка, моля те, обясни на другаря полковник на какво толкова вкусно му мирише, защото място не си намира от любопитство.
— От любопитство или от глад? — усмихна се Нина.
— Засега от любопитство, но скоро и гладът ще го стисне за гърлото с костеливата си ръка.
— На грила се пече есетра, а във фурната — прасенце с елда. Сигурно миризмите се смесват и ви объркват — делово обясни домакинята. — След половин час менюто ще бъде готово.
След четирийсет минути всички седяха около празнично сервираната маса. Настя тъжно гледаше ароматните, вдигащи пара гозби и си мислеше, че едва ли ще може да преглътне дори малка хапка. Още не се беше съвзела от преживяния ужас, когато осъзна, че на три пъти едва не бе загинала. Нина грижовно й слагаше в чинията най-вкусното, Настя благодарно се усмихваше, но не можеше да яде. Нина току й хвърляше угрижени погледи, после не издържа и й направи знак да излязат от кухнята.
— Не се чувствате добре ли? — попита я тя и огледа гостенката с професионалното око на лекар-невропатолог. — Защо нищо не ядете? Боли ли ви нещо?
— Душата — опита да се усмихне Настя. — Две нощи не съм спала.
— Работили сте сигурно?
— Не толкова работих, колкото се притеснявах и умирах от страх. Вчера изпаднах в такова състояние, та ми се стори, че мозъкът ми се разпада. Всичко плува пред очите ми, мислите се разхвърчават насам-натам, ръцете ми се тресат, дори не можах да набера правилно един телефонен номер, бърках цифрите.
— Сигурно много са ви уплашили?
— Много. Впрочем може и да не са ме уплашили толкова много, просто аз съм си много страхлива.
— Взехте ли някакво успокоително?
— Ами като напук нямах нищо, всичките ми лекарства се бяха свършили.
— А какво вземате обикновено, когато сте нервна?
— Нещо от бензодиазепините. Феназепам, диазепам и така нататък.
— Ясно — кимна Нина. — Сега ще ви дам две таблетки валиум, сложете го под езика и полегнете. Хайде, ще ви настаня в стаята на момичетата, те няма да ви безпокоят. Ще полежите буквално половин час и ще ви олекне. Ще ви дам и две таблетки за вкъщи, едната ще вземете преди лягане, а другата си я запазете, ще я вземете, ако утре в службата се почувствате зле.
— А какво да правя вдругиден? — опита да се пошегува Настя.
— А вдругиден ще предам за вас по Костя цяла опаковка. Намерили сте за какво да се тревожите.
Нина Олшанская излезе права, след известно време Настя се почувства много по-добре и отново се присъедини към сътрапезниците.
— Обади се Коротков — веднага й съобщи Гордеев. — Лошо око имаш, Стасенка, като някоя циганка си. И петимата се познават с Томилин.
— Знаех си — отчаяно промърмори тя. — Остава последното средство, пазех го за в краен случай. Ако и то не подейства, ще трябва да се откажем и да се примирим. Нищо повече не мога да измисля.
Нина Олшанская отдавна бе разтребила масата и измила всички чинии, а те тримата още седяха в хола и крояха планове за реализирането на „последното средство“.
Неделната вечер се оказа тежка и за Игор Супрун. Той не обичаше да ходи в службата си в почивен ден, затова извика Бойцов и двамата разговаряха в колата му.
— Твоята Каменская, дето, видиш ли, не можело да я излъжеш, те води за носа като хлапак — заяви той още щом Вадим пристигна и се прехвърли в колата на началника си. — Делото на Войтович изобщо не е изгоряло, в зданието на милицията не е имало никакъв пожар. Обаче следователят, който е водил това дело, сега си има големи неприятности, защото от кабинета му са изчезнали четири папки с дела. И то точно по времето, когато уж избухнал този пожар. Схващаш ли? Защо нашите доблестни приятелчета от милицията заблуждават целия Институт и разправят за някакъв пожар, какъвто не е имало?