Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Игор Константинович, аз смятам, че трябва да се откажем от прибора — тихо продума Бойцов.
— Че защо? — чак подскочи Супрун.
— Защото това е безнравствено. Войната е едно, а мирното население е съвсем друго. Ако бяхте видели снимките, които ми показа Каменская…
— Така, ясно-о… — Супрун извади поредната цигара и щракна със запалката. — Разнежи се значи? Показаха ти трупове на невинни младенци и ти веднага се разкекави? Лайно. Лигльо. От този прибор зависи престижът на страната, а ти ми дрънкаш разни глупости. Престижът на страната, разбираш ли това? Ако се допусне огласяване на историята с антената, те ще се докопат до прибора за нула време.
— Значи според вас да си стои там и всичко това да продължава?
— Слушай, Бойцов, не ме вбесявай! — заканително изрече Супрун. — Стига им и това — да им дадем разработчика, да си го правят, каквото щат. И това им е много. Между другото ти добре ли разбра, че точно това трябва да направим?
— Трябва да намерим улики, които ще позволят на милиционерите да подведат под отговорност главния разработчик на прибора — някак безстрастно издекламира Бойцов, загледан настрани.
— Правилно. И какво друго?
— Какво друго? — все така без интерес попита Вадим.
— Трябва да бъдем сигурни, че този човек няма да каже нищо на никого. Затова какво?
Бойцов не отговори. Страните му изведнъж хлътнаха, скулите се откроиха още повече, устните му се свиха в тясна ивичка.
— Не ми се прави на невинен младенец! — грубо каза Супрун. — Уликите трябва да бъдат живи, истински, солидни. А престъпникът — мъртъв. Върви и помисли как да стане това. Аз ще помоля Литвинова да вземе отпечатъци от ключовете му, а останалото е твоя грижа. И само да си посмял да провалиш нещо — главичката ти откъсвам, да знаеш.
Бойцов мълчаливо слезе от колата и с всичка сила затръшна вратата.
— Лигльо! — процеди през зъби Игор Константинович. — Хлапак. Да се чудиш как ги вземат на работа такива.
Той ядно завъртя ключа на запалването, даде газ и колата рязко потегли.
След разговора със Супрун Ина Фьодоровна Литвинова определено се развесели. Тя не се съмняваше, че ще съумее да проведе всички контролни изпитания и да довърши прибора самостоятелно. Колко е хубаво, че може вече да не се съобразява с досадните милиционери, заради които работата беше спряна за неопределено време. Съвсем скоро ще може да я възобнови, да я довърши и най-сетне да си получи парите. Вярно, Супрун каза, че тя ще трябва да даде прибора не на него, а на някакви други хора, от които именна ще получи обещаното заплащане. Когато приборът бъде готов, той ще й каже как да се свърже с тях. Ина разбираше, че тук се крие някаква измама. Но не й се мислеше за това. Утре трябваше да стори всичко възможно и невъзможно, за да вземе ключовете и да направи отпечатъци, пък каквото ще да става. Най-важното е Юлечка. Сега ще може да плати курорта й на Средиземно море.
Ина излетя като с крила до спалнята, където Юлечка, както обикновено, се излежаваше с книжка в леглото.
— Котенце, всичко е наред, ще има пари за твоя курорт, можеш да се готвиш — радостно й съобщи тя.
— Ама вярно? — зарадва се червенокосата красавица. — Да не ме лъжеш? Иночка, лястовичке моя, колко те обичам! — зачурулика тя, захвърли встрани любовния роман и привлече Литвинова към себе си. — Ти си ми най-добрата на света! Знаех си, че няма да ме подведеш, Инусечката ми сладка, умничката ми, добричката ми.
Ина свря лице в бялата копринена гръд на Юля и щастливо въздъхна. Ето заради това беше готова на всичко. Само Юлечка да я обича, само да не я напусне. Когато почувства как ръката на Юля започва нежно да я гали по гръбнака, като спира многообещаващо върху яките й мускулести бедра, Ина си каза, че няма на света сила, която би могла да я спре в работата й над прибора и получаването на парите. Тя ще получи тези проклети пари, каквото и да й струва това.
— Много изгуби, като не дойде с мен на вилата — заяви жена му, докато се събличаше в антрето. — Толкова е хубаво там! Въздух, топличко, пролетта е дошла. А ти седиш като бухал в кабинета си, никак не се грижиш за себе си.
Той със съжаление си помисли колко бързо бяха отлетели съботата и неделята. Естествено че не отиде с жена си на вилата. Гледаше никога да не ходи заедно с нея — отиваше или сам, или с Елмаз, или пък си оставаше вкъщи, когато тя решеше да тръгне. Двата дни, прекарани в самота, му позволяваха да събере сили преди работната седмица, преди петте дни непрекъснато общуване с хора и постоянна борба с бушуващите у него раздразнение и омраза.