Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Три дена — изхлипа Настя и избърса очите си с огромната небесносиня носна кърпа, която й подаде Колобок. — Ако пак не успея, това ще стане очевидно до три дена. А друго и без това не мога да измисля.
— Добре — кимна Виктор Алексеевич. — За три дена ще им дам трима души. За понеделник, вторник и сряда. И ще им обещая, че от четвъртък вместо тях, започваш работа ти. Става ли?
— Ами ако през тези дни измисля как да разкрия убийството на Галактионов? Тогава няма да ме дадете, нали? — с плаха надежда попита тя, жално вперила поглед в очите на началника си.
— Стига пазарлъци, хайде! — промърмори Колобок. — Работи, както се разбрахме. Успееш ли — браво! Не успееш ли — жалко, но аз няма да те упреквам, и без това е направено всичко, което е по човешките сили. И в единия, и в другия случай от четвъртък започваш работа в бригадата. А ако дотогава нещо се промени, пак ще решаваме как да постъпим. Трудностите трябва да се преодоляват, когато се появят, а не предварително. Съгласувала ли си всичко с Доценко?
— Да, той трябва да започне още от днес сутринта. Сигурно вече е започнал. Добре че Шитова е нормална жива жена. Нашият Мишаня май ужасно й харесва, затова на драго сърце се съгласи отново да поработи върху паметта си. Горкият Миша, при всеки такъв задълбочен сеанс губи по два килограма от теглото си.
— Сериозно? — Полковникът свали очилата си и захапа рамката, което означаваше съсредоточеност и готовност за обмисляне на нова информация. — Интересно, благодарение на какво? Защо ли не опитам и аз? Скоро вече няма да се побирам в това кресло.
— Я стига, Виктор Алексеевич! — усмихна се Настя, която вече се бе овладяла и почти се бе успокоила. — Ние ще ви обичаме и слушаме и дебел.
Надежда Андреевна Шитова послушно изпълняваше всички указания на Миша Доценко. Сложи си същия костюм, с който бе ходила на работа на 22 декември, в деня, когато влезе в болницата, а на закачалката в антрето подреди наскоро прибраните в специални пакети зимни дрехи — дебело яке, късо светло кожухче, скъпо палто от норки, леко копринено палто, подплатено с кожа. Горе, на дървената полица, Миша я помоли да сложи зимните шапки, топлите шалове и кърпи — с една дума всичко, което се бе намирало там на 22 декември.
После се заеха със спалнята. Шитова дълго мисли, сетне донесе отнякъде няколко предмета, които явно по-рано бяха принадлежали на убития Галактионов: будилник с гравиран надпис „На татенцето от Катюша“, масивен пепелник и настолна запалка, малък изящен магнетофон и купчинка касети — Александър Владимирович обичал да слуша музика в леглото. След като подреди предметите така, както били подредени, когато Саша е бил жив, тя се отдръпна и критично огледа крайния резултат. После се приближи, направи няколко неуловими движения и доволно се усмихна.
— Сега всичко е, както си беше.
— Влизахте ли в кухнята? — попита Доценко.
— Не. Беше ми много лошо и веднага от антрето отидох в спалнята, преоблякох се и легнах. После сякаш ми поолекна и реших да пийна чай. И точно в момента, когато станах от леглото, тръбата ми се е спукала и е започнал вътрешният кръвоизлив. Така че не стигнах до кухнята.
— Много добре, значи няма да се занимаваме с кухнята. Готова ли сте?
— А какво ще правим? — попита Шитова.
Беше я яд, че симпатичният черноок оперативен работник я накара да облече строгия делови костюм, с който бе ходила на работа. Надежда би предпочела да разговаря с него, облечена с нещо по-интересно, например по трико с разкопчани горни копчета или с дългата домашна пола с четирите високи цепки. Впрочем Михаил я беше помолил да приготви пеньоара, който бе облякла тогава, така че… може би…
— Сега с вас ще се заемем с нещо като хипноза — сериозно й обясни Доценко. — Отначало ще ви помогна да се отпуснете, да се абстрахирате от всичко, което се е случвало през последните седмици. После ще повторим от самото начало, стъпка по стъпка, целия ви път от момента на прибирането ви вкъщи в онзи ден до момента, когато сте отворили очи и сте видели гостенина на Александър Владимирович, който го е съветвал веднага да извика „Бърза помощ“. А после ще ви покажа снимките. Не мислете, че е много лесно. Това ще изисква от вас огромни усилия и съсредоточеност.
Миша настани Шитова в хола и започна работа. Днес тя вървеше много по-лесно от обикновено, защото Надежда наистина се стараеше. Явно много искаше Миша Доценко да я хареса, а за целта трябваше да му помогне. В края на краищата нали той не я измъчва самоцелно, той иска да разкрие убийството на нейния любовник, на нейния приятел. В момента, когато Миша сметна, че могат да започнат, той беше плувнал в пот и се чувстваше толкова уморен, сякаш бе разтоварил цял вагон въглища.