Грешката на президента

Когато немецът вече го нямало и от него останала само така да се каже телесната обвивка, Шилов и неговите съучастници обърнали джобовете на агента на ЩАЗИ и намерили номерчето от гардероба — той си предал шлифера и шапката на влизане в КГБ. За да не събуждат подозрения, които без съмнение биха предизвикали непотърсените вещи, Шилов лично ги взел и ги облякъл, а после, ни лук ял, ни лук мирисал, излязъл на улицата. Той не можел да знае, че гардеробиерката Галя прекрасно помни лицето на всеки, който й предавал връхната си дреха, и че тя за цял живот ще запомни лицето на този, който е навлякъл чуждите шлифер и шапка. Убедително ли е, Саша?

— Не много — поклати глава Турецки.

— На твое място аз може би също щях да се усъмня. Но ако не вярваш на гардеробиерката с феноменалната памет, дай все пак да приемем като работна версия, че под президента рови Шилов. Ти самият каза, че това може да бъде само някой от най-близкото му обкръжение.

— Но нали го е нямало в самолета? — възрази Турецки.

— Е, Саша, това е въпрос на техника. Когато казвам „рови“, нямам предвид, че той лично търчи около президента със сапьорска лопатка! На теб ли да обяснявам — него го е нямало, но подчинените му са били там. Малко ли начини има да ги притиска — а и с такива пари. Ако Крутикова не греши, а аз някак си съм сигурен, че това е така, значи той не е бедняк и може да си позволи да похарчи малко, за да подкупи когото трябва.

— Добре, нека да е така. Но какво ще правим, Константин Дмитриевич? — вдигна очи към него Турецки. — Не бива да седим и да чакаме!