Грешката на президента

— Случайно се оказах там. Нямаше кого да пратят. Въобще случаят е такъв. Апартаментът е нает от някой си Григориев, платено е до края на годината, самият Григориев е с бизнес виза в Канада. Крупен бизнес — нефт, конверсионни технологии. По всички данни като че ли е чист, така че не можеш го пипна с Интерпол, а сам едва ли ще дойде в милицията. Трупът практически не може да се разпознае, на това, което е останало от него, няма никакви особени белези. Съседите в хор твърдят, че след заминаването на Григориев никой не е влизал в апартамента. Обаче имаше една зацепка. В кухнята намерих пейджър. Не са го забелязали веднага — лежеше върху микровълновата печка.

— Пейджър ли? — повтори въпросително Турецки.

— Ами да. Такава електронна джаджа, по-малка от кутия цигари. Носиш я със себе си и когато има съобщение за теб, тя писука. Има малко екранче, може да предаде няколко изречения.

— Е и какво?

— Ето какво. — На лицето на Сивич се появи някакво странно, виновно изражение. — Пейджърът изчезна.

— Как изчезна?

— Изпари се. Аз иззех на място някои неща, останките от взривното устройство пратих тук за експертиза, а пейджъра и разни дреболии предадох по опис в сейфа на Нелюбин. Тази сутрин отивам при него, исках да видя дали не се е появило някакво съобщение на пейджъра. Няма го. Всичкият друг боклук си е на мястото, а от пейджъра няма и следа.

— И ти какво?

— Какво, какво… Веднага при Романова. Назначиха служебно разследване. Само че нали разбираш…

— Всички са заети…

— Точно така… На мен от тревога стомахът ми цвърчи. Знаеш нали, някои, когато нервничат, не могат да хапнат, а на мен ми идва направо вълчи апетит. Е, кой както иска, а аз ще ида да хапна нещо. Ще дойдеш ли, Саша?

Докато слизаха по стълбите, Сивич тихо каза:

— Аз поразгледах пейджъра. Само че не го писах в доклада и не смятам.

— Имаше ли нещо интересно?

— Иди го разбери! „Свържи се с Валентина“, „В пет иди при Филип“. Има една следа, много редки прякори: „Пъпа търси Скронц.“ Знаеш ли, Саша, аз съм просто ченге и не искам да се забърквам в тия неща. Разбира се, и преди са изчезвали веществени доказателства, но не и в МУР… Сега се боя самият аз да не изчезна.

Турецки се засмя:

— Преди беше по-просто: Келявия и Пломбата, Осетинеца и Китаеца, Колка Умника и Петка Заека. А сега: Пъпа! Че и Скронц! Това да не е някакъв торбест звяр?

— Не знам, не съм чувал. — Василий Василиевич нямаше настроение за шеги.

— Не провери ли по картотеката?

— Ти чуваш ли се? Да не искаш да го раздувам из целия МУР? Не съм проверявал и нямам намерение. И въобще нищо не съм ти казвал. Ако искаш — ще ти дам да погледнеш делото.

— Разбрах. А как въобще се работи с този пейджър?

— Набираш по който и да е обикновен телефон номера на оператора и казваш: „Предайте еди-какво си на еди-кой си абонат.“ Между впрочем никога не дава заето.