Безбожникът [bg]

На другата сутрин бързо придвижилата се войска беше изненадала Милет. Първата стена беше превзета, защитниците й — отблъснати към големите порти, високи стени и кули на втората отбранителна линия. Македонците бяха въодушевени от стратегията на Александър, която им обещаваше плячка, храна и вино. Царят им позволи да си отпочинат и веднага изпрати обсадните машини да атакуват втората стена от двете страни на главната й порта.

— За какво мислиш, Теламоне?

Лекарят сви рамене. Александър му подаде мях с вино.

— Не мога да мисля, когато гърбът ми е схванат и бедрата ме болят. Имам чувството, че са ме бичували.

— Това беше единственият начин — отвърна Александър. — Трябваше да се преструвам, че съм се отдал на леност. Успях да създам такова впечатление — той взе отново меха, отпи и изплю виното. — Исках да хвана шпионите, Дарий и Мемнон, неподготвени и най-вече да изненадам персийската флота. Ако бях малко по-бърз, можеше да превзема и втората отбранителна линия. Командирите на авангарда ми казаха, че милетци ги взели за гръцки наемници, идващи да се присъединят към Мемнон. Е — Александър се изправи, — със сигурност му провалих закуската. Хайде, Теламоне, ела да ти покажа забележителностите.

Те оставиха конете и се върнаха горе на скалите.

— Слава на Аполон, Аристандър не е тук — промърмори Александър. — Не може да понася височини. Добре ли се чувстват ефесците?

— Настанихме ги заедно в една къща.

— Добре!

Александър изтри босите си крака в тревата. Беше облечен в обикновена кафява туника, препасана с боен колан. Изглеждаше свеж като утринна роса, беше обръснат, а измитата му коса — намазана с благовонни масла. Ненадминат актьор, помисли си Теламон. Сега Александър играеше изкусния военачалник — в тази роля често бе наблюдавал баща си Филип, който я изпълняваше отлично.

— Хайде! — царят стисна ръката му. — Няма да паднеш!

Върнаха се на ръба на скалите и погледнаха към Милет.

— Както виждаш — посочи Александър, — стените са във формата на подкова, общо три, укрепени, за да защитават стрелците. Кулите са леко издадени, за да могат да стрелят, ако се приближим твърде много. Портите са подсилени и зад тях вероятно има още една стена. Почвата е прекалено твърда, за да копаем, затова ще трябва да пробия някоя от стените. Помня какво казваше Филип — съсредоточи се на едно място, най-много — две.