Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Те още смятат, че персийската флота е опасна.
Александър се усмихна и приседна. Откъсна една перуника и любопитно я заразглежда.
— Не знаех, че си чел пиесата на Есхил.
— Гледах я в Сиракуза.
— Предпочиташ да ходиш на театър, вместо да яздиш — подразни го Александър.
Теламон потри очи.
— Това не беше просто езда — възрази той, — това си беше нападение.
Със закачливи искрици в погледа Александър въртеше перуниката между пръстите си.
— Какъв поход беше, а!
Лекарят отмести поглед. Никога нямаше да го забрави. Обградена от конницата, пехотата се движи тичешком през долината на Меандър под обсипаните със звезди небеса и пълната луна. Славеите пеят в далечните храсти. Александър язди покрай колоните, окуражава войниците и ги кара да се движат още по-бързо.
— Колкото по-бързо се движим, момчета — викаше той, — толкова по-скоро ще стигнем там! Ще изненадаме Милет!
— Ами жените му? — беше се обадил някой в отговор.
— Това ще оставя на вас! — отвърна Александър.
Колона след колона, фаланга след фаланга, ескадрон след ескадрон, следвани от каруци с провизии и оръжие с бърз ход се бяха носили в нощта към Милет. Зад войската верига разузнавачи и интенданти подкарваше възможните дезертьори, слабите, уморените, мързеливите. Теламон беше яздил с кралската свита. За щастие бяха позволили на Касандра да се качи в една от каруците. Александър беше като обезумял. Беше отказал да спрат, за да се подкрепят, вместо това беше наредил мехове с вода да се предават по колоните прашни, маршируващи мъже. Разбира се, Птолемей и останалите се бяха опитали да възразяват. Мелеагър, Агис и Пелей горчиво се бяха оплаквали, но Александър беше останал непоклатим. Беше заявил, че планът му е добре обмислен — конни ескадрони вече били съвсем близо до Милет; македонските обсадни машини също били там, скрити в храстите около града.
На другата сутрин бързо придвижилата се войска беше изненадала Милет. Първата стена беше превзета, защитниците й — отблъснати към големите порти, високи стени и кули на втората отбранителна линия. Македонците бяха въодушевени от стратегията на Александър, която им обещаваше плячка, храна и вино. Царят им позволи да си отпочинат и веднага изпрати обсадните машини да атакуват втората стена от двете страни на главната й порта.
— За какво мислиш, Теламоне?
Лекарят сви рамене. Александър му подаде мях с вино.
— Не мога да мисля, когато гърбът ми е схванат и бедрата ме болят. Имам чувството, че са ме бичували.
— Това беше единственият начин — отвърна Александър. — Трябваше да се преструвам, че съм се отдал на леност. Успях да създам такова впечатление — той взе отново меха, отпи и изплю виното. — Исках да хвана шпионите, Дарий и Мемнон, неподготвени и най-вече да изненадам персийската флота. Ако бях малко по-бърз, можеше да превзема и втората отбранителна линия. Командирите на авангарда ми казаха, че милетци ги взели за гръцки наемници, идващи да се присъединят към Мемнон. Е — Александър се изправи, — със сигурност му провалих закуската. Хайде, Теламоне, ела да ти покажа забележителностите.
Те оставиха конете и се върнаха горе на скалите.
— Слава на Аполон, Аристандър не е тук — промърмори Александър. — Не може да понася височини. Добре ли се чувстват ефесците?
— Настанихме ги заедно в една къща.
— Добре!
Александър изтри босите си крака в тревата. Беше облечен в обикновена кафява туника, препасана с боен колан. Изглеждаше свеж като утринна роса, беше обръснат, а измитата му коса — намазана с благовонни масла. Ненадминат актьор, помисли си Теламон. Сега Александър играеше изкусния военачалник — в тази роля често бе наблюдавал баща си Филип, който я изпълняваше отлично.
— Хайде! — царят стисна ръката му. — Няма да паднеш!
Върнаха се на ръба на скалите и погледнаха към Милет.
— Както виждаш — посочи Александър, — стените са във формата на подкова, общо три, укрепени, за да защитават стрелците. Кулите са леко издадени, за да могат да стрелят, ако се приближим твърде много. Портите са подсилени и зад тях вероятно има още една стена. Почвата е прекалено твърда, за да копаем, затова ще трябва да пробия някоя от стените. Помня какво казваше Филип — съсредоточи се на едно място, най-много — две.