Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Дните минаваха във вцепеняващо редуване на учения и практика. Новите набори трябваше да бъдат включени в Гвардията. Още местни се стичаха от селищата по горното течение на реката, от малките селца и стопанства, всички готови да се запишат — дори и само заради възможността да се измъкнат от живота си тук — но според Кайл бяха много по-малко от очакваното от Бляскавата и останалите Обетници.
Две седмици след пристигането на Скинър съобщиха, че другите кораби от прехода от Баел се доближават след спиранията за поправки и че нито един не е изгубен в бурите. Изглежда морето бе склонно да се отнася добре с Гвардията. Същата нощ в общата колиба на взвода Изгърбения събуди Кайл, когато се изправи от постелките си и изруга, все едно се е изгорил.
— Какво има? — попита Кайл.
— Нищо — отвърна ветеранът, изненадан да го види буден. — Продължавай да спиш.
Кайл си легна, но остави едно отворено око. Изгърбения се облече забързано и после изчезна в нощта. След като поспори със себе си известно време, Кайл най-накрая се втурна след него. Наистина беше отегчен, а и Преследвача го бе предупредил да следи за необичайни неща.
Откри, че е чакал твърде дълго — Изгърбения бе изчезнал. Все пак старият сапьор се беше насочил към гората. Кайл се промъкна и лесно обходи един пост. Беше изненадан и малко разочарован, когато разбра, че гвардейците може и да са закалени професионални войници, но определено не бяха ловци и разузнавачи. Легнал на студения влажен мъх, той успокои дъха си и се заслуша — след като слухът му се нагоди към звуците на нощта, той дочу шепота на гласове по-навътре в гората. Приведен ниско, започна да се промъква напред.
Както излезе, не бе имало нужда да се притеснява за прокрадването си — посред едно обрасло с висока трева сечище се вихреше истинска разправия между трима Обетници. Там бяха Изгърбения, Скинър и — космите на ръцете на Кайл настръхнаха — Качулката. Какво правеше той тук? Последно научи, че бил на дни път от брега.
— Не ми харесва как върви разговорът, Качулка — говореше Изгърбения. — Трябва да продължим да търсим Херцога.
— Това винаги е било най-важното за теб, Изгърбен — с пренебрежителен тон му отвърна Качулката. — Ами ти, Скинър? Какво мислиш ти по въпроса?
— Няма нужда. Остават Долманите.
— Няма нужда ли? — Изгърбения прозвуча гневно. — Какво значи това, в името на усмивката на Гуглата? Долмани? Вие двамата какво сте се разтанцували насам-натам като две талийски пачаври?
— Разтанцували сме се? — попита Качулката. — Нищо особено, Изгърбен. Не може да има нищо скрито-покрито между нас, старите войници, нали?
— Тогава защо не допускате всичките ни братя и сестри до тази среща? Дори Братята?
Върховният маг и Господар на убийците на Гвардията мълчаливо изгледа Изгърбения. Той сключи ръце зад гърба си. Скинър пък не се помръдна през цялото време, докато Кайл наблюдаваше; стоеше прав със скръстени ръце, широко разкрачени и здраво стъпили на земята крака, неподвижен като желязно изваяние.
— Това е разговор по въпросите на командването между мен и Скинър — заяви Качулката най-накрая.
— Не ми ги пробутвай на мен тия — отвърна Изгърбения. — Бил съм старши обсадник на К’азз и на баща му преди това. Ако трябва да сме точни, аз заемам по-висок чин от теб.
Кайл се сащиса — старши обсадник на Гвардията? Щеше му се да бе обръщал повече внимание, когато старият се разпростираше по всякакви въпроси, както май винаги правеше.
Качулката обходи сечището. Облечената му в ръкавица ръка докосваше тъмните татуировки на брадичката му.
— Вярно е. Щом засягаш това, то остава важен въпрос за нас. Какво да правим по него, а, Изгърбен?
Озадаченият стар сапьор изгледа Качулката:
— Накъде биеш?
Движенията на мага го бяха довели до такова положение, че сега Скинър стоеше откъм гърба на Изгърбения. Кайл просто видя нещото, докато ставаше. Грамадният офицер се движеше с невероятна скорост. Той издърпа оръжието и мушна с него с едно махване. Острието му прониза гърдите на Изгърбения. Кайл изпъшка така, сякаш същото острие беше пронизало него.