Гаснещ зрак [bg]

Ренар успя да се шмугне в скритата в плътна сянка ниша при вишката преди портите да се отворят и отвътре да излезе ездач, който смуши коня си в галоп. Миг по-късно се появи рота войници, водени от Хун Раал, с бърза крачка. Когато последните войници в колоната преминаха, тя изчака още няколко мига и след това се върна по пътя точно когато стражите при караулката започнаха да бутат скърцащата порта. Един изруга, щом я видя, явно уплашен от внезапната ѝ поява. Тя продължи напред.

— Кой идва? — попита другият пазач и вдигна ръка да я спре.

— Ренар. Вика ме баща ми.

Щом фенерите се приближиха, видя на лицата им и разпознаване, и подозрителност. Щяха да са го научили, в края на краищата, ако Урусандер беше пратил някой вестоносец долу в Нерет Сор. Но после единият изсумтя и каза на другия:

— Капитан Шаренас вече си тръгна.

Махнаха ѝ да мине.

— Не е добра нощ — каза първият страж зад гърба ѝ. — Убийство долу в градчето, чухме. Чернокожи убийци, агенти на лорд Аномандър. Офицери на Легиона убиват в гръб. Дотам я докарахме.

— Най-добре остани тука в цитаделата тази нощ — подвикна другият страж.

Тя продължи, без да се обръща.

Имаше светлини в кулата, където бяха личните покои на Урусандер. Стори ѝ се, че видя тъмна фигура зад един прозорец, но не можеше да е сигурна. Дворът беше хлъзгав, лепкав от скреж. Тя погледна през рамо към отделението, вдигнато на крак до една от казармите, и видя, че мнозина я наблюдават, докато минаваше през главния вход на цитаделата.

Сигурно беше взимала някои от тях в леглото си, но от това разстояние и в несигурната светлина нямаше как да разбере.

„Татко, трябва да ти кажа. Познавам интимно твоя легион, войниците му, с хилядите им лица и с отделните им нужди. Познавам ги по-добре от теб. Всичко е до това как определени неща се размътват и сливат в едно. Зноят на секса и зноят на битката. Смърт, преплетена с любов или нещо като любов, ако оценим щедро движенията под кожите.

Шатри и храмове, ложета и олтари, предразполагането и ритуалите, всички форми на изповед, на слабост и на страст. Заблудите и крехкото безразсъдство на гордостта. Всички апетити, татко, се сливат в онези моменти, в онези места. Бих могла да ти изредя страхливците и онези, които не биха отстъпили. Бих могла да ти говоря за съвест и скръб, а над всичко — за нуждите на един войник.

Уви, на тази нужда никой смъртен не може да се отзове, въпреки че мога да те разбера, татко, мога да видя как се опитваш. Когато малцина други биха посмели.

Да ѝ дадем ли име, на тази нужда? Смеем ли да влезем навътре, да се изправим пред това скръбно дете?

Шатра и храм, вдигаме ги, за да прикрием всичко, което терзае душата ни. Между любовница и жрец, мисля, точно любовницата може да стигне най-близо до онова треперещо ококорено дете. Жрецът, ах, добре, жрецът уби своето вътрешно дете отдавна и сега играе на чудо, танцува стъпките на радостта с тътрещи се отмалели крака.