Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 384
Перейти на страницу:

— Върни се бързо.

Тя му се усмихна през рамо.

„Късметлия“, каза си Лойд, но не изпитваше завист. Временните любовни истории не го привличаха — не виждаше смисъл. Помисли си, че е човек от типа „всичко или нищо“. Единственото момиче, което наистина бе желал, беше Дейзи. Тя обаче беше съпруга на Бой Фицхърбърт; Лойд все още не бе срещнал жената, която би могла да заеме мястото й в сърцето му. Някой ден щеше да я намери, сигурен беше; временните заместители не го привличаха твърде много, дори когато бяха привлекателни като Тереза.

— Ето ги и руснаците — обади се някой.

Думите дойдоха от Джаспър Джонсън, черен американски електротехник от Чикаго. Лойд погледна и видя десетина военни съветници; разхождаха се из селцето с вид на завоеватели. Руснаците се отличаваха по кожените якета и кобурите с копчета. — Странна работа, не ги видях, докато се биехме — саркастично продължи Джаспър. — Май са били в друг участък на бойното поле. Лойд се огледа да не би някой политически комисар да е наблизо и да чуе подривните им приказки. Руснаците минаваха през гробището на изоставената църква. Лойд забеляза Иля Дворкин, плъхоподобния полицай, с когото се бе сблъскал преди седмица. Той пресрещна Тереза и спря, за да говори с нея. Лойд го чу да казва нещо на лош испански за обяд. Тя му отвърна, той отново заприказва, и тя поклати глава — очевидно му отказваше. Обърна се и продължи, но той я хвана за ръката и я задържа. Лойд видя как Лени се стяга и напрегнато гледа живата картина — двете фигури в рамката на каменната арка, която вече не водеше наникъде.

— По дяволите — произнесе Лойд.

Тереза отново опита да се откъсне, но Иля явно затегна хватката си. Лени тръгна да се изправя, но Лойд постави ръка на рамото му и го натисна надолу.

— Остави ме да се оправя с това — каза му той.

Дейв го предупреди тихичко:

— Внимавай, човече — това е НКВД. По-добре не се забърквай с тия гадове.

Лойд тръгна към Тереза и Иля.

Руснакът го видя и му каза на испански:

— Разкарай се.

Лойд започна:

— Здравей, Тереза.

— Мога да се оправя с това, не се притеснявай — отговори му тя. Иля се загледа по-внимателно в Лойд. — Познавам те — каза той. — Миналата седмица опита да възпрепятстваш ареста на един опасен троцкистко-фашистки шпионин.

Лойд му отвърна:

— А тази млада жена също ли е опасен троцкисткофашистки шпионин? Стори ми се, че току-що я поканихте на обяд. Появи се Березовски, приятелчето на Иля, и застана заплашително близо до Лойд. С периферното зрение Лойд видя как Дейв вади Люгера от колана си.

Работата се изплъзваше от контрол.

Лойд продължи:

— Госпожице, дойдох да Ви съобщя, че полковник Бобров настоява незабавно да се явите в щаба. Моля, последвайте ме, и ще ви заведа при него. Бобров беше високопоставен руски „военен съветник“. Не беше канил Тереза, но историята звучеше правдоподобно, а Иля не знаеше, че е измислица. В продължение на едно мигновение Лойд не можеше да каже как ще се развият нещата. Тогава се разнесе шумът от произведен наблизо изстрел. Той сякаш върна руснаците към действителността. Тереза отново се дръпна от Иля; този път той я остави да си тръгне. Но другарят Дворкин заплашително размаха пръст към лицето на Лойд:

— Ще се видим отново.

И си тръгна драматично, следван от Березовски, който вървеше като куче подире му.

Дейв прокоментира:

— Глупав…

Иля се направи, че не е чул.

Всички седнаха. Дейв продължи:

— Създаде си сериозен неприятел, Лойд.

— Нямах особен избор.

— Все едно, отсега нататък си пази гърба.

— Разправия за момиче — пренебрежително заключи господин Уилямс. — Случва се по хиляда пъти на ден. С падането на мрака звънецът ги събра в полевата кухня. Лойд получи купа рядка яхния, резен сух хляб и голяма чаша червено вино; толкова беше остро, че си представи как сваля емайла от зъбите му. Топна хляба си във виното, за да оправи вкуса и на едното, и на другото. Храната свърши, но той остана гладен, както обикновено. Отново се върна към старата им шега:

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)