Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 384
Перейти на страницу:

— Това не е твърде задоволителен отговор.

Пешков изглеждаше ядосан. Явно не бе навикнал да му казват, че обясненията му са незадоволителни. Обсъждането на заповедите бе особено презиран от руснаците елемент от гражданската война. Преди Пешков да може да продължи, се появиха още двама мъже и доближиха групичката под дървото. Единият от новодошлите носеше кожено яке въпреки жегата. Другият, който изглеждаше главен, бе мършав субект с дълъг нос и дълбоко хлътнала брадичка.

Пешков възкликна гневно:

— Твърде рано! — и след това възмутено добави нещо на руски.

Мършавият махна с ръка и попита на лош испански:

— Кой е Хайнц Бауер?

Никой не отговори. Мършавият обърса върха на носа си с ръкав. Тогава Хайнц се помести. Не побягна веднага, но се блъсна в мъжа в коженото яке и го събори. После се втурна — но оня протегна крак и го спъна. Хайнц падна лошо и тялото му се плъзна по сухата почва. Лежеше замаян — само за миг, но достатъчно. Изправи се на колене, но двамата руснаци се нахвърлиха отгоре му и го събориха отново. Беше неподвижен, но въпреки това те започнаха да го бият. Извадиха дървени палки. Застанаха от двете му страни и го заудряха на смени по тялото и по лицето; издигаха ръце над главите си и ги стоварваха като в зловещ танц. За секунди лицето на Хайнц бе окървавено. Отчаяно се опитваше да се измъкне, но те го събаряха на колене, когато се изправеше. Най-накрая се сви на кълбо и заскимтя. Явно се беше отказал, но не и те. Не спираха да налагат безпомощния мъж. Лойд се усети как вика да спре и рязко дръпва мършавия човек. Лени направи същото с другия. Лойд хвана своя избраник в мечешка прегръдка и го повдигна; Лени събори своя на земята. Тогава Лойд чу как Володя произнася на английски:

— Престанете или ще стрелям!

Лойд пусна дребосъка и невярващо се извъртя. Володя бе извадил оръжието си, стандартния руски револвер Наган М1895, и го запъна. — Заплашването на офицер с оръжие е провинение за военния съд във всяка армия в света — произнесе Лойд. — Много го загази, Володя. — Не се занасяй — отвърна му руснакът. — Кога някой от нас е имал неприятности в тази армия?

Но свали оръжието си.

Мъжът в коженото яке вдигна тоягата си — като че искаше да удари Лени — но Володя изкряска:

— Назад, Березовски! — и човекът се подчини.

Насъбраха се още войници, привлечени от тайнствения магнетизъм, с който всяко сбиване притегля мъжете; за секунди броят им достигна двадесет. Мършавият посочи с пръст Лойд и му рече на ужасен английски:

— Намеси се в неща, които не са твоя работа!

Лойд помогна на Хайнц да застане на крака. Той стенеше от болка и беше облян в кръв. — Не може просто така да идвате и да започвате да налагате някого! — възрази Лойд на противника си. — Къде ви е авторитетът? — Този немец е троцкистко-фашистки шпионин! — изкрещя му оня.

Володя се намеси:

— Иля, запази тишина.

Иля обаче въобще не го чу и продължи:

— Снимал е документи!

— Къде са ви доказателствата? — спокойно възрази Лойд. Иля явно не знаеше или пък не обръщаше внимание на доказателствата. Но Володя въздъхна и промърмори:

— Погледни в раницата му.

Лойд кимна на ефрейтора Марио Ривера:

— Иди и провери.

Ривера изтича до навеса за лодки и изчезна вътре.

Ала Лойд изпитваше ужасното чувство, че Володя говори истината. Затова продължи: — Дори и да си прав, Иля, можеше да го направиш малко по-любезно.

Иля отвърна:

— Любезност? Това е война, а не пиене на чай следобед. — Може и да ти помогне да не се замесваш в излишни неприятности.

Иля каза нещо презрително на руски.

От навеса се появи Ривера с малък, видимо скъп, фотоапарат и тесте официални книжа в ръцете. Показа ги на Лойд. Първият документ беше вчерашната обща заповед за диспозицията на войските преди предстоящото настъпление. На хартията се виждаше познато петно от вино; Лойд изненадано схвана, че това е неговото копие и че сигурно е било откраднато от бараката му. Погледна Хайнц; той се стегна, вдигна ръка за поздрав и произнесе:

— Хайл Хитлер!

Иля ги изгледа победоносно.

Володя изкоментира:

— Иля, ти току-що направи арестувания безполезен като двоен агент. Още един успех за НКВД. Поздравления.

И си тръгна.

III

Лойд влезе в битка за първи път във вторник, 24-ти август. Неговата страна, избраното правителство, имаше осемдесет хиляди души. Антидемократичните бунтовници бяха по-малко от половината от това. Правителството разполагаше и с двеста самолета срещу петнадесет за метежниците. Да използва максимално превъзходството си, правителствената армия настъпваше на широк фронт — участък от шестдесет мили с ориентацията север-юг — тъй че бунтовниците да не могат да концентрират малочислените си сили. Планът беше добър. „Защо тогава“ — запита се Лойд два дни по-късно — „не проработи“? Започна добре. На първия ден армията зае две села северно от Сарагоса и две на юг от града. Групата на Лойд действаше на юг. Те се сражаваха ожесточено с противника, за да превземат някакво селце с името Кодо. Единственият неуспех беше централният маньовър — той спря в местността Фуентес де Ебро. Преди сражението Лойд беше уплашен и прекара нощта буден; представяше си какво ще стане, както понякога правеше преди боксов мач. Щом боят започна, той беше твърде зает, за да се притеснява. Най-неприятният момент беше придвижването през храсталаците, без никакво прикритие освен недораслите шубраци, докато неприятелят стреляше от каменните къщи. Дори и тогава обаче не го изпълни страх, а някаква отчаяна ловкост — тичаше на зигзаг, пълзеше и се търкаляше, когато куршумите бяха твърде близко; после ставаше и притичваше още няколко ярда, сгънат на две. Главният проблем беше липсата на амуниции — всеки изстрел трябваше да бъде попадение. Превзеха Кодо заради численото си превъзходство. Лойд, Дейв и Лени останаха невредими. Бунтовниците бяха корави и смели — но такива бяха и правителствените войници. Интернационалните бригади бяха съставени от идеалисти — доброволци, дошли в Испания, които знаеха, че може да им се наложи да загубят живота си. Заради славата им на храбри хора често ги поставяха начело на някоя атака. На втория ден настъплението започна да се развива зле. Северното крило не помръдна — не искаха да настъпват заради липсата на разузнавателни данни за отбраната на неприятеля. Според Лойд оправданието беше неубедително. Центърът все още не можеше да превземе Фуентес де Ебро, въпреки получените на третия ден подкрепления. Лойд с ужас разбра, че са загубили почти всичките си танкове под опустошителния огън на отбраната. На южния фланг групата на Лойд, вместо да настъпи напред получи заповеди да извърши обходен маньовър към селцето Кинто на брега на реката. Още веднъж трябваше да надвиват твърд противник и да отвоюват къща по къща. Когато противниците им се предадоха, Лойд и хората му взеха хиляда пленници. Лойд бе приседнал под вечерната светлина до разрушената от артилерийския огън църква; около него димяха развалините на къщите и лежаха странно неподвижните тела на току-що загиналите хора. Наобиколиха го групичка изтощени мъже — Лени, Дейв, Джо Илай, ефрейтор Ривера и още един уелсец, Мъгси Морган. В Испания имаше толкова уелсци, че някой беше съчинил шеговито куплетче:

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)