Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Това не е твърде задоволителен отговор.
Пешков изглеждаше ядосан. Явно не бе навикнал да му казват, че обясненията му са незадоволителни. Обсъждането на заповедите бе особено презиран от руснаците елемент от гражданската война. Преди Пешков да може да продължи, се появиха още двама мъже и доближиха групичката под дървото. Единият от новодошлите носеше кожено яке въпреки жегата. Другият, който изглеждаше главен, бе мършав субект с дълъг нос и дълбоко хлътнала брадичка.
Пешков възкликна гневно:
— Твърде рано! — и след това възмутено добави нещо на руски.
Мършавият махна с ръка и попита на лош испански:
— Кой е Хайнц Бауер?
Никой не отговори. Мършавият обърса върха на носа си с ръкав. Тогава Хайнц се помести. Не побягна веднага, но се блъсна в мъжа в коженото яке и го събори. После се втурна — но оня протегна крак и го спъна. Хайнц падна лошо и тялото му се плъзна по сухата почва. Лежеше замаян — само за миг, но достатъчно. Изправи се на колене, но двамата руснаци се нахвърлиха отгоре му и го събориха отново. Беше неподвижен, но въпреки това те започнаха да го бият. Извадиха дървени палки. Застанаха от двете му страни и го заудряха на смени по тялото и по лицето; издигаха ръце над главите си и ги стоварваха като в зловещ танц. За секунди лицето на Хайнц бе окървавено. Отчаяно се опитваше да се измъкне, но те го събаряха на колене, когато се изправеше. Най-накрая се сви на кълбо и заскимтя. Явно се беше отказал, но не и те. Не спираха да налагат безпомощния мъж. Лойд се усети как вика да спре и рязко дръпва мършавия човек. Лени направи същото с другия. Лойд хвана своя избраник в мечешка прегръдка и го повдигна; Лени събори своя на земята. Тогава Лойд чу как Володя произнася на английски:
— Престанете или ще стрелям!
Лойд пусна дребосъка и невярващо се извъртя. Володя бе извадил оръжието си, стандартния руски револвер Наган М1895, и го запъна. — Заплашването на офицер с оръжие е провинение за военния съд във всяка армия в света — произнесе Лойд. — Много го загази, Володя. — Не се занасяй — отвърна му руснакът. — Кога някой от нас е имал неприятности в тази армия?
Но свали оръжието си.
Мъжът в коженото яке вдигна тоягата си — като че искаше да удари Лени — но Володя изкряска:
— Назад, Березовски! — и човекът се подчини.
Насъбраха се още войници, привлечени от тайнствения магнетизъм, с който всяко сбиване притегля мъжете; за секунди броят им достигна двадесет. Мършавият посочи с пръст Лойд и му рече на ужасен английски:
— Намеси се в неща, които не са твоя работа!
Лойд помогна на Хайнц да застане на крака. Той стенеше от болка и беше облян в кръв. — Не може просто така да идвате и да започвате да налагате някого! — възрази Лойд на противника си. — Къде ви е авторитетът? — Този немец е троцкистко-фашистки шпионин! — изкрещя му оня.
Володя се намеси:
— Иля, запази тишина.
Иля обаче въобще не го чу и продължи:
— Снимал е документи!
— Къде са ви доказателствата? — спокойно възрази Лойд. Иля явно не знаеше или пък не обръщаше внимание на доказателствата. Но Володя въздъхна и промърмори:
— Погледни в раницата му.
Лойд кимна на ефрейтора Марио Ривера:
— Иди и провери.
Ривера изтича до навеса за лодки и изчезна вътре.
Ала Лойд изпитваше ужасното чувство, че Володя говори истината. Затова продължи: — Дори и да си прав, Иля, можеше да го направиш малко по-любезно.
Иля отвърна:
— Любезност? Това е война, а не пиене на чай следобед. — Може и да ти помогне да не се замесваш в излишни неприятности.
Иля каза нещо презрително на руски.
От навеса се появи Ривера с малък, видимо скъп, фотоапарат и тесте официални книжа в ръцете. Показа ги на Лойд. Първият документ беше вчерашната обща заповед за диспозицията на войските преди предстоящото настъпление. На хартията се виждаше познато петно от вино; Лойд изненадано схвана, че това е неговото копие и че сигурно е било откраднато от бараката му. Погледна Хайнц; той се стегна, вдигна ръка за поздрав и произнесе:
— Хайл Хитлер!
Иля ги изгледа победоносно.
Володя изкоментира:
— Иля, ти току-що направи арестувания безполезен като двоен агент. Още един успех за НКВД. Поздравления.
И си тръгна.
III
Лойд влезе в битка за първи път във вторник, 24-ти август. Неговата страна, избраното правителство, имаше осемдесет хиляди души. Антидемократичните бунтовници бяха по-малко от половината от това. Правителството разполагаше и с двеста самолета срещу петнадесет за метежниците. Да използва максимално превъзходството си, правителствената армия настъпваше на широк фронт — участък от шестдесет мили с ориентацията север-юг — тъй че бунтовниците да не могат да концентрират малочислените си сили. Планът беше добър. „Защо тогава“ — запита се Лойд два дни по-късно — „не проработи“? Започна добре. На първия ден армията зае две села северно от Сарагоса и две на юг от града. Групата на Лойд действаше на юг. Те се сражаваха ожесточено с противника, за да превземат някакво селце с името Кодо. Единственият неуспех беше централният маньовър — той спря в местността Фуентес де Ебро. Преди сражението Лойд беше уплашен и прекара нощта буден; представяше си какво ще стане, както понякога правеше преди боксов мач. Щом боят започна, той беше твърде зает, за да се притеснява. Най-неприятният момент беше придвижването през храсталаците, без никакво прикритие освен недораслите шубраци, докато неприятелят стреляше от каменните къщи. Дори и тогава обаче не го изпълни страх, а някаква отчаяна ловкост — тичаше на зигзаг, пълзеше и се търкаляше, когато куршумите бяха твърде близко; после ставаше и притичваше още няколко ярда, сгънат на две. Главният проблем беше липсата на амуниции — всеки изстрел трябваше да бъде попадение. Превзеха Кодо заради численото си превъзходство. Лойд, Дейв и Лени останаха невредими. Бунтовниците бяха корави и смели — но такива бяха и правителствените войници. Интернационалните бригади бяха съставени от идеалисти — доброволци, дошли в Испания, които знаеха, че може да им се наложи да загубят живота си. Заради славата им на храбри хора често ги поставяха начело на някоя атака. На втория ден настъплението започна да се развива зле. Северното крило не помръдна — не искаха да настъпват заради липсата на разузнавателни данни за отбраната на неприятеля. Според Лойд оправданието беше неубедително. Центърът все още не можеше да превземе Фуентес де Ебро, въпреки получените на третия ден подкрепления. Лойд с ужас разбра, че са загубили почти всичките си танкове под опустошителния огън на отбраната. На южния фланг групата на Лойд, вместо да настъпи напред получи заповеди да извърши обходен маньовър към селцето Кинто на брега на реката. Още веднъж трябваше да надвиват твърд противник и да отвоюват къща по къща. Когато противниците им се предадоха, Лойд и хората му взеха хиляда пленници. Лойд бе приседнал под вечерната светлина до разрушената от артилерийския огън църква; около него димяха развалините на къщите и лежаха странно неподвижните тела на току-що загиналите хора. Наобиколиха го групичка изтощени мъже — Лени, Дейв, Джо Илай, ефрейтор Ривера и още един уелсец, Мъгси Морган. В Испания имаше толкова уелсци, че някой беше съчинил шеговито куплетче: