Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
„Имаше един юнак, викаха го Прайс; имаше и друг юнак, и него викаха го Прайс; имаше и друг юнак, него викаха го Робъртс, имаше и друг юнак, и него викаха го Робъртс, имаше и друг юнак, и него викаха го Прайс.“
Мъжете пушеха и спокойно чакаха да разберат дали ще има вечеря; бяха твърде уморени, за да бъбрят с Тереза, която все още беше с тях — машината, която трябваше да я върне в тила, не се бе появила. Чуваха откъслечни изстрели — няколко улици по-нататък продължаваха да прочистват селцето. — Какво спечелихме? — обърна се Лойд към Дейв. — Изхабихме от недостатъчните си амуниции, загубихме много хора и не сме напреднали много. Още по-зле — дадохме на фашистите време да доведат подкрепления. — Мога да ти посоча причината — започна Дейв с акцента си на жител на Ийст Енд. Духът му се бе вкоравил дори повече от тялото и той бе станал циничен и изпълнен с презрение. — Офицерите ни се боят повече от своите комисари, отколкото от неприятеля. При най-малкия повод могат да бъдат наречени троцкистко-фашистки шпиони и да бъдат изтезавани до смърт, тъй че се ужасяват от това да си подадат главите. Предпочитат да си стоят спокойно, вместо да се движат, няма да свършат нищо по своя инициатива и никога не поемат рискове. Бас ловя, че и до онова място не отиват без писмена заповед. Лойд се запиха дали презрителният коментар на Дейв е точен. Комунистите неспирно приказваха за нуждата от дисциплинирана армия с ясна командна верига. Под това имаха предвид армия, която следва съветските разпореждания, но Лойд схващаше позицията им. Твърде многото дисциплина обаче можеше да задуши самостоятелната мисъл. Това ли не беше наред? На лейтенант Уилямс не му се искаше да го вярва. Социалдемократите, комунистите и анархистите можеха да се сражават за общата си кауза, без някой от тях да притискат останалите — всичките мразеха фашизма и вярваха в едно бъдещо общество което ще е по-справедливо към всички хора. Запита се какво ли мисли Лени по въпроса; Лени обаче седеше до Тереза и й говореше нещо на нисък глас. Тя се закиска при някакви негови думи и лейтенантът си рече, че господин Грифитс може би напредва. Да можеш да предизвикаш смеха на някое момиче — това беше добър знак. Тереза докосна ръката на събеседника си, изрече няколко думи и стана. Лени й отвърна: