И се възправи сянка [bg]

Оставяше ги за по-късно. Оставяше ги за бутилката.

Пети мъж падна — от отрязаната му ръка шуртеше кръв. Линията се огъна навътре.

— Главен сержант Джей, половината мъже от първи взвод да подкрепят втори!

Сержант Джей затича покрай приведените Сиви куртки по южния край на хребета, като потупваше по рамото всеки втори мъж. Те веднага ставаха, изваждаха мечовете си и след като грабваха щитовете, които намереха, втурваха се да се включат в битката. Линията почти се разкъса, но с пристигането на подкрепленията се стабилизира и бавно възвърна формата си.

Халахан се отправи към края на възвишението и към Сивите куртки там, които, залегнали, стреляха надолу. Куршумите свистяха през нощния въздух или се забиваха в земята с глух удар. Халахан не им обръщаше внимание — беше твърде горд или твърде упорит, за да постъпва другояче.

В небето се стрелна осветителна ракета. Тя изсвири като фойерверк, докато се издигаше над димната си следа и осветяваше хаотичната сцена долу в оттенъците на зеленото. Освети и бойната птица далеч на изток от лагера. Преследваше я друг небесен кораб, който стреляше с оръдието на носа си по обвивката й.

Хребетът минаваше от изток на запад по края на имперския лагер и оттук се разкриваше гледка към цялото бойно поле. Виждаше се, че нещата долу не отиват на добре. Кхосианският строй се простираше дълъг и тънък — голяма тъмна маса от проблясващи карета, заобиколени от стотици факли и хиляди врагове. На някои места той се беше огънал навътре или всеки момент щеше да се разкъса. Далече вдясно се виждаше как предната част на строя е спряла и не помръдва. При тази скорост армията нямаше да оцелее дори още половин час.

Халахан се съмняваше, че ще може да удържи хребета и за още петнайсет минути.

Той присви очи, преценявайки разстоянието между възвишението и кхосианския строй. Повика капрала на взвода, който обслужваше мортирите.

— Курц — каза Калахан, когато слабият и висок мъж застана до него, — предните вражески редици ето там, обърнати срещу нашата чартаса. — Той посочи към мястото, където се сблъскваха кхосианците и манианците. — Могат ли изстрелите на мортирите да стигнат дотам?

Мъжът огледа разстоянието, след това вдигна нос, за да провери откъде духа бризът. Курц беше артилерийски сержант от патианската армия и добре познаваше работата си.