Открадни си свят [bg]

4.

Саския Зодиак и сестра й седяха в „Дж. М. Сувиен“ и си играеха на думи.

— Хаплив.

— Ценен.

— Новобранец.

— Земна ябълка — произнесе Сюзан.

— Пръдня — рече Саския и двете се засмяха.

На монитора аурите им бяха съвсем идентични.

— Това опит ли беше, или просто изруга? — попита Сюзан.

Саския ядеше фъстъци.

— И на мен ми се ядат — призна Сюзан.

Саския се надигна от седалката и подхвърли няколко фъстъка вътре в холопроекцията. Нейната въображаема кралица отвори уста и улови един от тях. Фъстъкът премина право през устата й и отскочи от стената зад нея. Още храна за хлебарките.

— Чудовище — каза Сюзан. Тя се изправи и зае позиция, сякаш се готвеше да скочи в скута на Саския.

Интеркомът изписука.

Двете жени се спогледаха — бяха еднакви като отражение в огледало. Интеркомът не беше звънял от месеци. Саския смяташе, че е изключен заедно с целия павилион от централната система.

— Няма ли да се обадиш? — попита Сюзан.

Саския стана и натисна копчето за приемане.

— Ало?

— Здравей, Саския. — Гласът бе мъжки, с неопределена възраст.

Говореше така, сякаш се чуваха всеки ден.

— Кой се обажда?

— Здравей, Сюзан.

— Ало! — повтаряше Саския. — Ало, кой е там?

— Забавлявате ли се?

— Кстаска? Ти ли си? — Още докато задаваше въпроса, тя осъзна, че греши. Саския погледна навън, споходена от налудничавата мисъл, че настъпва многообещаваното Второ интегриране, очаквайки да блеснат всички светлини по фасадите на мъртвите казина и Занна Робинс да се появи на улицата с новинарския си екип.

— Искаш ли да се срещнем на чай, Саския? Имам пресни банани, сладолед, мед и джин! С удоволствие бих поканил и Сюзан, но разбрах, че не е в състояние да пътува. Така ли е, Сюзан?

— Кой сте вие? — попита отново Саския.

Факс машината затрака и изплю карта като смачкан бял език.

— Чакам те при мен — произнесе гласът.

Саския се изправи с картата в ръка. Тя погледна към Сюзан.

— Ами върви де — подкани я сестра й.

— Уф, не зная.

— Има приятен глас.

Саския погледна картата. Стрелката сочеше една задънена зала в Диенцефалона, в района на доковете. Тя се свърза с Таламуса и поиска картина от този район.

Гледката не беше особено примамлива. Тармаковият под беше засипан с натрошени скелети на делтапланери, като разпилени от вятъра чадъри. Един полицейски робот се въргаляше на мястото, където беше загинал, при опит да защити някакъв сервизен влак. Беше ограбено всичко, което би могло да влезе в работа.