Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на духове [bg]
Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на духове [bg]

Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:

Частният детектив Джейкъб Еклънд изчезва и Чарли Паркър е изпратен да го открие. Работодателят на Паркър, Едгар Рос, агент на Федералното бюро за разследване, има свои собствени причини, поради които не е намерил Еклънд. Оказва се, че издирваният детектив не е никак обикновен. Той се занимава с преплетени случаи на убийства и изчезвания. И всички те имат странни връзки помежду си. Налага се Паркър да загърби личните си проблеми и да прекрачи в страховития свят на Еклънд – царство, в което чудовищна майка управлява разпадаща се престъпна империя, а мъжете сключват сделки с ангели... В това царство и невинните, и виновните са пионки в игра на духове. Смразяваща и жестока история.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 135
Перейти на страницу:

По-добре какво? Раут беше мъртъв. Нямаше никакво значение, че тялото му още не беше открито. Сали го бе казала. На нея пък ѝ го бе казала Елинър, а по-надежден източник не можеше да има. Заради смъртта на Братовчеда се налагаше да убият Тоби Тейър, но Самнър нямаше никакво намерение да започва редовно да върши мръсната работа на Братята. Стивън Лий винаги беше насреща, но него не го биваше в планирането. Междувременно Ричард се беше проявил добре с Еклънд, но все пак онзи беше вързан, а и благодарение на Сали вече нямаше нищо против да срещне смъртта. Все пак поведението му през следващите часове щеше да покаже дали може да се разчита на него в бъдеще - стига да успееше да задържи ципа си затворен за пет минути поне - въпреки че Сали бе обещала, че тези убийства, макар и предизвикани от необходимост, ще им осигурят мир за години напред.

Момичето сви зад ъгъла и се изгуби от погледа им. Магията беше развалена.

- Ъ?

- Попитах какво мислиш.

- Мисля, че трябва да го направим. Нали за това сме дошли?

- Добре тогава. Колкото по-рано свърши, толкова по-скоро ще се приберем у дома.

С малко късмет двамата щяха да си бъдат вкъщи до мръкване.

74.

Домът на Мишел Сулиер бъкаше от полиция. На тротоара се беше събрала тълпа от любопитни зяпачи, а съседите висяха по портите си и наблюдаваха суетнята.

Следователите от полицейския участък в Уотърбъри бързо схрускаха Валенцуела и преминаха към по-апетитния залък, а именно Чарли Паркър. Първият полицай, отзовал се на сигнала, го предаде на втория, който пък го прехвърли на екипа от следователи. След краткия разговор с детектив Алиша Конър и партньора ѝ, Емил Ролди, Паркър не се учуди, когато се озова на задната седалка на цивилен автомобил, пътуващ към участъка, а оттам - в стая с маса, два стола и чаша хладно кафе. Не му сложиха белезници и ясно дадоха да разбере, че не е арестуван, но въпреки това седеше зад заключена врата и чакаше да даде вероятно незадоволителни отговори на някои доста директни въпроси. Много време бе прекарал в такива стаи и от двете страни на масата. По- приятно беше да разпитва, отколкото да го разпитват, но и двете позиции не му бяха любимите.

Взеха му телефона. Радваше се, че е изтрил номера на Ейнджъл от регистъра с обаждания. Чудеше се дали двамата му партньори са успели да стигнат до Тоби Тейър и да го информират за опасността. Щеше да разбере, когато му се удадеше възможност да говори с Мокси Кастин.

Мисълта за Мокси го върна към Рос и упоритото му нежелание да включи полицията в издирването на Джейкъб Еклънд. Паркър знаеше, че Рос пази собствения си гръб, но въпреки последния им разговор ситуацията се бе променила значително с откриването на тялото на Мишел Сулиер. Напълно възможно бе Еклънд да я е убил. А дори да не беше, името му щеше да влезе в списъка със заподозрени веднага щом Паркър го споменеше.

На всичко отгоре Рос беше намекнал, че за самия Паркър би било по-добре полицията да не прояви интерес към Еклънд. Паркър обаче никога не бе срещал изчезналия си колега. Единственият му извод бе, че вероятно е бил здраво прецакан от Рос, а последният в момента можеше да се смята за подривен елемент във ФБР. Паркър се почуди какво ли е наказанието за подпомагане и подстрекаване на подривна дейност във федерална институция: вероятно тежко и без гледка от прозореца.

Вратата се отвори и Конър, и Ролди влязоха в стаята за разпити. („Хайде да я наричаме с истинското ѝ име“, помисли си Паркър.) И двамата носеха химикалки и папки, но в помещението със сигурност имаше записващо устройство, така че всички бележки бяха или за тяхна собствена информация, или просто за показ. Не му бяха прочели правата, защото не беше арестуван, но все пак искаше да говори с Мокси Кастин. Конър му напомни, че не е арестуван и няма нужда от адвокат. Паркър на свой ред изтъкна - както вече бе обяснил, преди да го качат в колата и да го докарат тук, - че е бил професионално ангажиран чрез адвокат и е длъжен да изясни с господин Кастин какво има право да разкрие относно клиента. Последва кратък дебат относно поверителността на информацията, но Паркър не отстъпи. Накрая го заведоха до телефона и му позволиха да се обади на Мокси. Секретарката веднага го свърза, което беше или много добър, или много лош знак.

- Ти - подзе Мокси без никакви предисловия, - си човек с много проблеми и създаващ много проблеми, а работата ти те свързва с индивиди със съмнителни принципи и низък морал. Мисля, че знаеш за кого говоря.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)