![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Предпазливо Рейно д’Омбрьоз заобиколи площада и стигна до южния портал на катедралата, портала „Сент Етиен“. Той също беше пазен, но защитени от епископския дворец, подстъпите към него бяха почти безлюдни. Ла Фарг и Лепра скочиха на земята едновременно с другите от отряда. Само те двамата обаче последваха Рейно вътре.
В „Парижката Света Богородица“ цареше странно спокойствие.
Огромният кораб на църквата, висок трийсет метра, се състоеше от десет галерии. Той беше пуст, както и страничният неф, напречната галерия и подкуполното пространство, а четири впечатляващи колони се издигаха чак до свода. Въздухът сякаш трептеше. Всъщност се долавяше тихото, но изпълнено с плам молитвено пеене на шатленките, коленичили в хора зад главния олтар. Имаше магия в тази молитва. От нея се излъчваше мощ, която опъваше нервите до скъсване.
Няколко Черни гвардейци — дискретни, но бдителни пазачи — пазеха при вратите и пред стъпалата към олтара. Рейно повика един от тях и му нареди да отведе капитан Ла Фарг при майка Д’Осен. След това помоли Лепра да остане до него: нямаше съмнение, че скоро щеше да му е необходим опитен офицер.
Мускетарят кимна.
От голямата галерия, намираща се на третия етаж на великолепната източна фасада на „Парижката Света Богородица“, майка Беатрис д’Осен гледаше сестрите си, които — облечени в бяло, яхнали бели виверни — рискуваха живота си, за да отклонят яростта на Архай. Под тях остров Сите се разстилаше между двата ръкава на Сена, чиито тъмни и бавни води разделяха Париж, между предградието Сен Жермен отляво и града отдясно. От улиците и от площадите прииждаше страхотна шумотевица. Навсякъде аленееха пожари. Огънят бучеше, пращеше, ръмжеше. Сградите на абатство „Сен Жермен“ горяха. Високи пламъци се виеха от прозорците на Стария Лувър.
— Кардиналът ли ви изпраща? — запита поднастоятелката на вълчиците, когато видя, че Ла Фарг приближава.
— По-скоро обстоятелствата.
— Тогава — това е Божието провидение.
Един до друг, те вдигнаха очи към Архай и към белите амазонки, които го нападаха.
— Вашите вълчици водят обречена битка, майко.
— Те знаят това. Но трябва да печелят време.
— В очакване на какво?
— Да започне ритуалът, за който се подготвят молещите се вътре сестри… О, Боже мой!
Големият черен дракон изригна огън срещу една шатленка. Тя полетя надолу с буйно горяща роба. Тягостно мълчание придружаваше стремителното ѝ падане, преди да изчезне в черните води на Сена.
На остров Света Богородица радостни възклицания и бойни викове придружаваха ужасяващия спектакъл на живия факел, който се устреми към бездната и след него оставаше опашка от пламъци. Влажните и смърдящи улички на Люспестия квартал бяха пълни с екзалтирани драки, които, откакто камбаните биеха тревожно, следяха движенията на Архай. Инстинктивно бяха застанали на негова страна, срещу шатленките, и аплодираха.
Керес Карн престана да наблюдава сражението в небесата, за да обърне внимание на подчинените си, които, на ъгъла на една улица, под огромен фенер, пълнеха някаква бъчва. Завръщането им беше придружено с ръкопляскания: приветстваха ги пияните вече драки, които искаха да лочат още, както и тези, които сега пристигаха, привлечени от глъчката. За по-малко от час изпразниха първата двеста и петдесет литрова бъчва. Нахвърлиха се и на втората, така че скоро и тя щеше да бъде пресушена.
Карн знаеше, че подобни сцени вероятно се случваха в мръсния лабиринт на Люспестия квартал. Ересиарха му нареди „виното на драките“ да тече на воля и той се беше погрижил за това. Задачата му беше проста: драките обожаваха смесицата от вино, ракия и златен блян и след няколко чаши бяха мъртвопияни. Но Карн трябваше да бди неговите наемници да не докосват напитката. Въпреки че голямата част от бандата чакаше на сигурно място, за да премине към действие, онези, които отговаряха за бъчвите, бяха подложени на изкушение. Самият Керес Карн с огромно усилие се въздържаше дори да вдишва пленителните изпарения от този еликсир. Беше обяснил на разбойниците, че трябва да останат трезви, за да бъдат готови за предстоящите сражения.
Това беше истина, но не цялата.
Защото Карн нямаше доверие на наемниците, които беше събрал напоследък, за да замени онези, които паднаха в Черната гора. Новаците умееха да се бият и се подчиняваха, нямаха страх от смъртта, а още по-малко от необходимостта да убиват. Но как щяха да реагират, ако знаеха? Какво щяха да сторят, ако научеха, че Магьосницата беше сипала в бъчвите отрова, която подлудява? Щяха ли да са съгласни да отровят други драки само за да изпълнят волята на Арканите?