![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
23
Когато чуха приближаващите конници, стражите вдигнаха лагера с тръбите си. Персийският цар беше само на няколко мили от тях и реакцията беше моментална. Спартанците и тесалийците наскачаха с голи мечове в ръце, готови да посрещнат заплахата.
В мрака блеснаха факли, та конниците да могат да виждат. Зад тях се строиха редици с копия и щитове. Не помръднаха от местата си, когато видяха, че само няколко десетки души приближават лагера. Клеарх и другите пълководци не бяха сред тях и нямаше кой да им нареди да си лягат. Не че биха изпълнили подобна заповед.
Двама от капитаните на Проксен застанаха нарочно пред останалите, докато конниците спираха. Покрай персийците тичаха роби, които държаха факлите си настрани, така че маслото да не капе по голата им кожа.
Палакис стоеше извън осветената площ и не смееше да приближи. Разпозна Тисаферн и Арией, който стоеше до него мрачен и посърнал. Не знаеше дали персийският пълководец е пленник, макар че Арией като че ли яздеше с развързани ръце. Тисаферн беше онзи, който се обърна към изпречилите му се капитани — и надигна глас, за да го чуят и всички други, които оставаха в тъмното.
— Идвам в този лагер като пратеник. Нося ви тежки новини и трябва да вземете решение преди зазоряване. Водачите ви са мъртви. Те подразниха цар Артаксеркс и бяха обезглавени. Заповядва ви се да се предадете. Ако го направите, можете да очаквате известна милост. Ще бъдете поробени, но повечето от вас ще бъдат оставени да живеят. Ако не предадете оръжията си по изгрев-слънце, ще бъдете преследвани като кучета и избити един по един като пример за всички онези, които избират среброто пред честта. Великият цар не одобрява наемничеството. Разполагате с време до зазоряване да вземете решение. Разбирате ли положението, в което се намирате?
Последните му думи бяха насочени към двамата капитани, които не знаеха нито дума персийски. Усетили по погледа и тона му, че им е зададен въпрос, те поклатиха отрицателно глави. Тисафсрн завъртя раздразнено очи и махна на Арией, който придвижи коня си крачка напред и преведе речта на гръцки за всички, които ги слушаха.
Палакис прехапа устна и усети как сълзите й отново напират. Клеарх беше отишъл доверчиво в онова гнездо на усойници, павилиона на царя. От загубата му, толкова скоро след Кир, й се искаше да се свие като малко дете и да обгърне колене с ръцете си. Не можеше да продължи напред. Помисли си, че може да стане робиня на някой персийски войник или благородник, и се отчая. Никога нямаше да види отново Гърция. Заплака беззвучно. Гледаше как Арией повтаря отново съобщението и видя как той трепна, когато Тисаферн вдигна ръка. Арией може и да не беше пленник, но вече не беше и властния пълководец, когото беше познавала.
Палакис ги загледа как обръщат конете си и потеглят. Светлините на факлите се смалиха на точици, докато се отдалечаваха. Тя избърса горещите си сълзи с ръка. Гримът й със сигурност се беше размазал. Нощта беше студена и макар да знаеше, че трепери, тъмнината й помагаше да остане скрита. Хиляди хора си зашепнаха около нея, но тя не взе участие в никой от разговорите. И все пак малко по малко лагерът отново притихна. Всички бяха понесли прекалено много шок и обрати за съвсем малко време. Последният удар бе зашеметил всички — да видят как водачите им заминават така пълни с увереност и надежда — само за да умрат. Това бе твърде много, за да се понесе. Звездите изпълваха небесния купол над Палакис и тя реши, че няма да заспива. В края на краищата това беше последната й нощ като свободна. Опитваше се да не мисли за онова, което щеше да дойде със слънцето.
Ксенофонт гледаше как Арией и Тисаферн се отдалечават. Стоеше в сенките на няколко крачки от факлите, невидим за тях. Помисли си, че половината лагер се е събрал да разбере какво става — гърците бяха достатъчно любопитни, когато животът им не е в непосредствена опасност. Новината, че Клеарх няма да се върне, беше като удар в гърдите. Ксенофонт изруга. Идеята, че някой може да победи спартанеца, изглеждаше невъзможна. Но нямаше как да сбърка отровното ликуване на лицето на Тисаферн. Този човек беше змия, но пък Сократ открай време твърдеше, че такива като него често процъфтяват.
Ксенофонт се върна на мястото, където си беше постлал и бе спал по гръб, скръстил ръце на гърдите си. Помисли дали да не си легне отново, но знаеше, че няма да може да заспи. По-рано бе хапнал от остатъците от някакво нещастно впрегатно животно, което беше повече кокали, отколкото месо. Изчопли парченце храна между зъбите си, загледан нагоре към ясното небе, звездите и огромната мъглява ивица, която се простираше от хоризонт до хоризонт.