![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Марк Антоний вървеше по ръба на скалите с Лепид и гледаше надолу към пристанищния град. При предишното му посещение в Брундизиум шест легиона го чакаха тук, за да поеме командването им и да раздава наказания. Сега онова огромно стълпотворение на войници му изглеждаше незначително. Дванайсет легиона бяха заели всяка педя свободна земя на цели мили около градчето; множеството беше достагьчно да съсипе икономиката на района за години напред, тъй като прибираше всичко полезно, от коне и храна до желязо, бронз и кожа.
- Довечера съм на вечеря с Букцион и Либурний - с крива усмивка каза Марк Антоний. - Мисля, че легатите ще искат да се извинят за дребното провинение, че се разбунтуваха, докато бяха под мое командване.
Изкиска се, развеселен от приумиците на съдбата, която ги бе разделила и сега отново ги събираше. Събитията в републиката бяха превърнали всичките му планове в посмешище. Преди година не можеше да си представи, че ще стои на тези скали със Сената в ръцете му и съюзен с младеж, когото почти не помнеше. Настроението му помръкна, когато си даде сметка, че преди година Юлий беше все още жив. Никой не би могъл да предскаже събитията след покушението. Марк Антоний се смяташе за късметлия, че е оцелял и се е издигнал, без значение кой друг се е издигнал с него.
- Цезар като че ли се вслушва в тях - каза Лепид. - Няма да е зле да ги разпиташ за пътуването до Гърция. Колко време можем да стоим тук без кораби?
- Колкото е необходимо, за да предпазим Рим от нашествие - отвърна Марк Антоний. Не му харесваше да чува името Цезар, когато ставаше дума за Октавиан, но това се превръщаше в сурова реалност и той предполагаше, че след време няма да го дразни толкова. - Но съм съгласен, че не е достатъчно да седим и да чакаме. Мога да си мечтая за нов флот, но със същия успех мога да мечтая и на хората ми да поникнат криле. Не знам всичките му планове, Лепиде. Сега ние сме преградата, която не позволява на Брут или Касий да дебаркират на този бряг. Докато сме тук, те не могат да прекосят морето. Кой би си помислил, че галерите ще се окажат толкова важни? Бъдещето на Рим е във флота, докато легионите стоят в бездействие.
- В такъв случай трябва да построим нови кораби - раздразнено рече Лепид. - Но всеки път, когато попитам, онзи негов приятел Меценат ми казва да не се безпокоя за това. Поставял ли си въпроса пред Цезар? Щях да съм по-радостен, ако знаех, че поне сме се захванали със задачата. Не искам да прекарам години наред на този бряг в очакване да бъда атакуван.
Марк Антоний се ухили и се извърна, за да скрие развеселената си физиономия. Беше пристигнал от Рим вчера, а Лепид киснеше в Брундизиум вече близо три месеца. Марк Антоний беше доволен от начина, по който действаше триумвиратът, макар да си даваше сметка, че Лепид едва ли е на същото мнение. Нямаше да е от полза да му напомня, че е включен само за да осигури на Марк Антоний допълнителен глас при всяко евентуално разногласие. Като се изключи това, изобщо не го интересуваше какво си мисли Лепид.
Вятърът духаше на пориви и и двамата чувстваха как енергията му приповдига духовете им. Марк Антоний не можеше да види Гърция в далечината, но си представяше Брут и Касий там. Прищевките на съдбата го бяха поставили на този бряг и когато всичко приключеше, Рим щеше да помни единствено победителите.
Докато се взираше в необятната шир на океана и белите гребени на вълните, нещо привлече вниманието му надясно. Марк Антоний обърна глава и замръзна. Доброто му настроение се пресече като старо мляко в стомаха му.
- Богове, виждаш ли това? - промълви Лепид момент по- късно.
Марк Антоний кимна. Иззад носа се беше появил рояк галери - източени, бързи и опасни. Много бяха с изпочупени гребла и опитного му око прецени, че самите кораби също са очукани. Въпреки това продължаваха да напредват и сърцето на Марк Антоний се сви.
- Шейсет... не, осемдесет... - мърмореше Лепид.
Бяха най-малко сто, половината от флота на Секст Помпей. Марк Антоний установи, че неволно е направил рогатия знак срещу зли сили. Корабите бяха повече от достатъчно да блокират източния бряг на Италия и да спрат малките съдове, които разнасяха съобщения и държаха търговията жива.
- Май Секст Помпей е чул, че легионите ни се събират тук - каза той. - Могъщи Юпитер, какво ли не бих дал за флот! Ще пратя вестоносец в Рим, но не можем да пресечем сега, та дори Октавиан да ми намери десет кораба за утре.