Адвокат за милиони [bg]

— Влизай — обади се отново човекът.

Той си пое дълбоко дъх и прекрачи прага. Беше пропуснал всичките си шансове да избяга.

— Къде сте? — попита в тъмното.

— Отзад, в склада.

Девън бавно тръгна натам, опипвайки пред себе си за невидима опасност. След миг забеляза слаба светлина откъм складовите помещения. Тръгна по посока на светлината, почувствал се малко по-спокойно и уверено. Светлината му даваше по-добра представа за пространството. Стигна до вратата и отвори.

Бългър беше вътре. В средата на стаята имаше маса, на която лежеше голям дървен сандък.

— Искам да ми помогнеш с това — каза Бългър.

Девън се огледа, като очакваше да види и друг от бандата, но бяха сами.

— Разбира се, господин Бългър — отвърна. — Къде ще го носим? В другия склад ли?

Бългър поклати глава.

— Отвън съм паркирал кола.

— О, добре тогава. Няма проблем.

Сандъкът беше по-лек, отколкото Девън очакваше. За двамата не беше трудно да го носят. Отвън беше паркиран товарен микробус, който беше облицован с дебел кафяв мокет. Като момче Девън винаги си беше мечтал за такава кола. Такива караха повечето момчета на неговата възраст от квартала.

Двамата с Бългър натовариха сандъка отзад и затвориха вратите.

— Качвай се — каза Бългър и му подхвърли ключовете. — Ти ще караш.

Девън седна зад волана, Уайти — до него.

— Къде отиваме? — попита Девън.

— В Чарлстън. — Уайти не гледаше към него, а непрекъснато се вглеждаше през стъклото, оглеждаше паркинга и хвърляше погледи към огледалото за задно виждане. Девън никога не го беше виждал толкова изнервен. Това със сигурност не допринасяше Девън да се почувства по-спокойно.

Той превключи на скорост и потегли. При други обстоятелства можеше да е и приятно. Температурата беше около нулата, духаше лек вятър. Тънката снежна покривка, натрупала се през деня, беше направила града да изглежда по-чист, а и беше достатъчно студено, за да се задържи.

Девън прекоси Саути и оттам се насочи към Бостън.

— Откъде ще минем?

— По Чарлстън Бридж — отвърна Бългър.