Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 148
Перейти на страницу:

Морисо помисли, но поклати глава.

— Merci — благодари му началникът на участъка и го освободи. Капитан Надо въпросително погледна към гостите си. — Има ли още нещо, което мога да направя за вас?

Нямаше.

Преди да си тръгнат, Гамаш се върна до кабинета на капитан Надо и я попита дали разполагат с обучени кучета.

— За наркотици ли? — попита тя.

— Не, от другия вид — отвърна бившият главен инспектор.

— Смятате, че не всички са си заминали?

— Смятам, че не е идвал космически кораб — рече Гамаш.

Надо кимна отривисто.

— Ще дам нареждания.

Гамаш й остави координатите си и докато вървеше към вратата, видя как полицайката отива пред картата на стената.

* * *

Върнаха се в галерия „Ганьон“ с идеята, че отново ще прекарат нощта там, но Марсел Шартран ги изненада.

— Май ви споменах, че това не е основното ми жилище. Оставам тук през уикендите, когато в галерията е най-натоварено. Домът ми е на няколко километра нагоре по крайбрежието. Тази вечер трябва да се върна в къщата, но ако искате, можете да останете и тук.

— Вие как предпочитате? — попита Клара.

— Бих предпочел да дойдете с мен — отвърна Шартран. Погледът му премина през цялата група, но накрая се спря върху Клара.

Художничката не извърна очи.

— Мисля, че… — започна Бовоар.

— С радост бихме дошли у вас. Merci — рече Клара.

Докато събираха багажа си, Бовоар прошепна на Гамаш:

— Трябваше да кажете нещо, patron. По-добре ни е тук, отколкото в някаква къща на майната си. Ако искаме да намерим Питър, трябва да задаваме повече въпроси.

— Какви въпроси по-точно? — попита Гамаш.

— Наистина ли е имало секта? Ноу Ман по собствено желание ли си е тръгнал, или е бил изритан от комуната, която самият той е основал? Къде е отишъл?

— Хубави въпроси, но на кого да ги зададем?

Гамаш затвори ципа на куфара си и се обърна с лице към Бовоар.

Жан Ги се замисли. Като че ли бяха стигнали до задънена улица.

— Сигурно ли е, че Ноу Ман наистина е заминал? — попита.

Гамаш кимна отсечено.

— Капитан Надо ще провери. Ще дойдат с полицейски кучета.

— За да търсят трупове?

Гамаш кимна още веднъж. Нямаше как да знае дали ще открият нещо. И ако откриеха — дали останките щяха да са на десет години, или на десет седмици.

И на него като на Бовоар му се струваше странно, че Марсел Шартран иска да ги отведе по-далече от Бе Сен Пол. Нищо не пречеше да прекарат и тази нощ в апартамента над галерията. Вече се бяха настанили. Определено беше по-лесно да останат — и за тях, и за Шартран.

Но собственикът на галерията искаше да ги закара в извънградската си къща.

Бовоар беше прав. Имаше още много въпроси, които трябваше да зададат тук. Но Гамаш подозираше, че могат да получат повечето отговори от Шартран.

Трийсет и първа глава

След като си купиха хранителни продукти и се качиха в автомобилите, поеха по главния път покрай брега, който лъкатушеше сред хълмовете, зъберите и стръмните скали.

Марсел Шартран беше с буса си и караше напред, а Клара возеше останалите в колата.

Няколко километра по-късно Шартран включи мигач, но вместо да завие наляво, в противоположна на реката посока, сигнализираше, че смята да поеме надясно. „Дясно“ обаче не се виждаше. Имаше само отвесна скала. Въпреки това завиха, а зад ъгъла изникна тясна ивица суша, която се вдаваше в реката. Върху нея бяха кацнали група симпатични къщи, боядисани в ярки цветове.

— Преди време са били собственост на едно семейство — обясни Марсел, който тъкмо бе слязъл от буса си и идваше да посрещне останалите. — Имали само дъщери. Нито една от тях не се омъжила. Построили домовете си един до друг.

Къщите бяха със скромни размери, боядисани в яркочервено, синьо и жълто. На фона на сивия пейзаж изпъкваха като крайбрежни фарове. Построени бяха в един стил — с мансардни прозорци под стръмни покриви, каменни комини и дървени веранди — но всяка се отличаваше с нещо дребно. Покривите бяха покрити с ламаринени плоскости като сребърни рибешки люспи. Отразяваха меката светлина на залязващото слънце и сияеха в пастелни сини и розови нюанси.

— Има ли си име? — попита Мирна.

— Поселището ли? Не, няма.

— Сега кой живее тук? — поинтересува се Клара, докато вървеше след Шартран към къщата, която се намираше най-близо до реката.

— Собствениците на тези двете идват само през лятото — посочи галеристът другите къщи. — Само аз съм тук през цялата година.

— Не ви ли става самотно понякога? — попита Мирна.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)