Измамна светлина [bg]

— Така ли смяташ? — попита Гамаш. В неговата чиния имаше скариди на грил, мариновани с чесън, и салата с киноа и манго. Барбекюто работеше извънредно за гладната обедна клиентела и бълваше печени на жар пържоли, бургери, скариди и сьомга.

— Човек може и да изглежда променен — каза Бовоар и взе бургера от чинията си, — но ако е бил гадина като малък, ще бъде задник като възрастен и злобен ще си умре.

Младият инспектор отхапа. Някога би изпаднал в екстаз от този бургер с бекон и гъби, карамелизиран лук и разтопено синьо сирене, но сега леко му се гадеше. И все пак се насили да яде, за да достави удоволствие на Гамаш.

Забеляза, че главният инспектор го гледа как яде и леко се подразни, но бързо му мина. Беше му все едно всъщност. След разговора с Мирна се бе отбил в тоалетната, за да глътне един перкоцет. Остана там, притиснал главата си с ръце, докато усети как топлината се разлива по тялото му, а болката постепенно отслабва и се разсейва.

Срещу него главен инспектор Гамаш с неподправено удоволствие гребна с вилицата си печена на скара чеснова скарида и салата с киноа и манго.

Когато Андре Кастонге бе повишил тон, и двамата вдигнаха глави. Жан Ги дори понечи да стане, но главният инспектор го спря. Искаше да види как ще се развият нещата. Също като останалите клиенти Гамаш и Бовоар видяха как Дени Фортен се отдалечи сковано, с изпънат гръб и отпуснати до тялото ръце.

Като войниче, помисли си старшият детектив и си представи как синът му Даниел като малък маршируваше из парка. Или влизаше в битка, или излизаше. Непоколебим.

Наужким.

Дени Фортен несъмнено се бе оттеглил от бойното поле. За да ближе раните си.

— Подозирам, че не сте съгласен — обади се Жан Ги.

— Че хората не се променят? — попита Гамаш и вдигна поглед от чинията си. — Не, не съм съгласен. Вярвам, че могат да се променят и го правят.

— Но не чак колкото жертвата — настоя Бовоар. — Такава промяна би била твърде киароскуро.

— Какво? — Началникът остави вилицата и ножа и се вторачи в своя подчинен.

— Означава ярък контраст. Играта на светлината и тъмнината.

— Нима? А тази дума сам ли си я измисли?

— Не. Чух я на вернисажа на Клара и дори я използвах няколко пъти. Какви сноби само. Достатъчно беше да кажа киароскуро няколко пъти и вече никой не се съмняваше, че съм арт критикът на "Монд".

Гамаш отново взе ножа и вилицата и поклати глава.

— Значи си я използвал, без да имаш представа какво означава?

— Не забелязахте ли? Колкото по-абсурдно е твърдението, толкова по-лесно го приемат. Видяхте ли им физиономиите, като разбраха, че не съм от "Монд"?

— Много schadenfreude от твоя страна — каза Гамаш и изобщо не се изненада от подозрителното изражение на колегата си. — Значи тази сутрин си търсил значението на киароскуро? С това ли се занимавате, когато не съм наоколо?

— С това и с пасианси. И с порно, разбира се, но си го позволяваме само на вашия компютър.