Онзи, който убие дракона [bg]

— Този телефон е използван усърдно чак до деня, когато Карл Даниелсон е бил убит — продължи тя. — След това просто замлъква. Впрочем последните три обаждания са към седем вечерта, само няколко часа преди смъртта на Даниелсон. Първо кратък разговор с мобилния на Роланд Столхамар. Навярно за да провери дали се е насочил към дома на Даниелсон, за да хапнат. После малко по-дълъг с Гунар Гунарсон, Гура Жокея, както го наричат. Може би Даниелсон е благодарил за подсказването на хиподрума. Накрая кратък разговор, останал в гласовата поща на абоната. Навярно защото Сепо Лаурен не желае да бъде смущаван, докато си играе компютърните игри. Иначе забелязах много по-отдавнашни разговори с различните приятели и познати на Даниелсон. Едва започвам, така че пълното обобщение ще се забави два-три дни.

— Да видим сега — започна Бекстрьом. — Значи имаме три номера. Всичките са с предплатени карти. Единият е на Акофели, другият на Даниелсон. И двамата звънят на третия, който явно се използва само за входящи повиквания, а собственикът е неизвестен. Телефоните на Акофели и Даниелсон са изчезнали след убийствата им.

— Yes — отвърна Фелисия Петершон.

— Следващ въпрос — продължи Бекстрьом. — Какво е положението с…

— Не — прекъсна го Фелисия и поклати глава отрицателно. — Даниелсон и Акофели не са си звънели помежду си. Ако това е въпросът, шефе.

— Никак не си глупава, Фелисия — установи Бекстрьом.

— Мерси, шефе. Ако може да изкажа мнение, мисля…

— Разбира се — отвърна Бекстрьом.

— … че ще разгадаем това, щом открием третия номер.

— Естествено — съгласи се Бекстрьом.

Затвориш ли си очите, почти може да повярваш, че във вените на малката Петершон тече руска кръв, помисли си той.

— Ама чакай малко, спри — намеси се Алм. — Каква е връзката между Даниелсон и Акофели? Освен че и двамата са били убити и очевидно са се обаждали на един и същ телефон.

— Не е ли достатъчно? — отвърна Надя.

Този трябва да е пълен идиот, ѝ хрумна.

— И двамата познават убиеца, но не се познават помежду си. Така мисля — каза Фелисия.

— И кой може да е това? — попита Алм и сякаш му просветна: — Единственият, който е признал, че познава и двамата, е Сепо Лаурен. Аз например веднага бих казал, че Сепо Лаурен има и втори телефон с предплатена карта и неизвестен собственик.

— Признал, та признал — възрази Бекстрьом и сви рамене. — За съжаление, проблемът с убийците, които аз съм срещал, е по-скоро, че не са достатъчно навити да признават разни неща.

— Невероятно — лицето на Алм бе пламнало. — Чакам ясен отговор: какво ще правим с Лаурен?

— Отиди до тях и си поговори с него — отвърна Бекстрьом. — Питай го дали е убил Даниелсон и удушил Акофели.

— За Даниелсон вече го питах.

— И какво ти отговори?

— Отрече.

— Ето, виждаш ли — подсмихна се Бекстрьом. — Така или иначе, не ми се вярва да напреднем, като седим тук напразно. Хайде на работа, чувате ли, аз поне отивам да работя.