Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Не — каза Йегура и поклати глава. — Съжалявам, че трябва да те разочаровам в това отношение, но по тази точка ще кажа, че по-скоро беше обратното. Ако се питаш какво смятам, убеден съм, че в действителност положението е далеч по-добро.

— Така и не попита Ериксон кой е бил този клиент, нали?

— Разбира се, че го попитах — каза Йегура, сниши глас и се наклони напред. — Ериксон наистина беше студен като риба и хлъзгав като змиорка, но точно в този случай му вярвах.

— И какво каза той? — попита Бекстрьом и се облегна на стола си.

— Той ми каза, че клиентът му много държал на своята анонимност и че пазенето на професионална тайна от негова страна като адвокат и представител е задължителна. Той нямаше намерение да разкрие и най-незначителната подробност относно това, кой е неговият доверител.

— И ти му повярва? — попита Бекстрьом.

— Без никакви резерви — уточни Йегура. — От една страна, е напълно нормално при тази дейност продавачът да предпочита да остане анонимен. Ако не става въпрос за разделяне на наследство или нещо подобно, тогава обикновено причината за продажбата е че продавачът се нуждае от пари. Той или тя са закъсали финансово, може дори да са изпаднали в неплатежоспособност, а за подобни неща на никого не му се иска да говори.

— Хмммр — изръмжа Бекстрьом и се задоволи само с тежко кимване. На кого ли би му се искало. Стига ти това, че си жълт като восък. Защо да утежняваш ситуацията, като говориш за нея?

— От друга страна обаче Ериксон ме увери, че не бива да се притеснявам ни най-малко по този въпрос. Той познавал клиента си от много години и бил добре запознат с историята на колекцията. Тя била притежание на семейството от три поколения, след като я получили като дар преди малко повече от сто години.

— Тълкувам думите ти, сякаш имаш идея за това, кой може да е клиентът на Ериксон.

— Определено — каза Йегура и се усмихна доволно. — В това отношение имам определени подозрения. Това също така е основателна причина да искам да разговарям с теб.

— И кой е той? — попита Бекстрьом и се наклони напред над масата.

— Ще стигна до това — каза Йегура, като леко присви левия си показалец, за да даде знак, че иска да му напълнят чашата.

Бекстрьом само кимна още веднъж. „Иегура определено не е обикновен циганин“, прецени той. Той е студен като риба, хлъзгав като змиорка и остър като бръснач. Сигурно минаха петдесет години, откакто приключи с краденето на кокошки и в сравнение с него Ериксон трябва да е бил обикновен любител.

— По отношение на някои от тези предмети положението беше такова, че аз със сигурност знаех, че неотдавна са били продадени на търгове в Швеция и в чужбина — каза Йегура и внимателно докосна току-що напълнената си чаша с устни. — Това го казах и на Ериксон и той чак тогава повдигна малко завесата.