Игри за милиарди [bg]

Автор: Хейг Брайан
Год: 2010
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-246-6
Переводчик: Владимир Германов
Жанр: Политические детективы

Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Сделката е наистина за милиарди. Малка фирма на ръба на фалита е постигнала мечтата на всеки алхимик — полимерът, открит от нейните специалисти, осигурява защитно покритие на танковете и бойните машини, което ги прави практически неуязвими за вражеските снаряди. Хиляди жертви ще бъдат избегнати, а балансът на силите в света ще се промени завинаги. Джак Уайли, бивша барета и настоящ преуспяващ брокер на Уолстрийт, е убеден, че ще направи удара на живота си. Попаднал случайно на това откритие, той решава да предложи на мощна корпорация да изкупи светкавично фирмата, която го е създала. Очертават се огромни печалби, но неочаквано се намесват разследващите служби на Пентагона и сделката се превръща в истински кошмар. Корпорацията е изправена до стената, а Джак се оказва въвлечен в най-големия скандал в корпоративна Америка. По следите му са твърде опасни хора, а той може да разчита само на себе си и на помощта на агент Мия Дженсън, която е готова на всичко, за да защити каузата си.
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст

Перейти на страницу:

— Аз също не те харесвам, но това е без значение. Предупреждавам те, че всички сме в една лодка. Или ще плаваме заедно, или ще се удавим. Всички ние, включително и ти, Уайли, сме прекрачили някои етични граници.

— Странни думи използваш, Джаксън. Не искаше ли да кажеш, че сме нарушили няколко сериозни закона?

— На никой не му пука какво искам да кажа. Искам да ме увериш, че си на борда с нас.

— Или какво?

Джаксън се наведе напред, докато лицата им не се оказаха на сантиметри едно от друго. Чертите му се изкривиха, челюстите се стегнаха силно, очите му изпъкнаха. Използваше тази физиономия почти винаги с голям ефект, когато искаше да сплаши или притесни някой силен председател на комисия, посивял съдия или обръгнал адвокат. Гордееше се с нея.

— Не ти трябва да се захващаш с мен, Уайли! — просъска той. — И ако не си чул, Капитол Груп не е корпорация, с която можеш да се шегуваш. Имаме повече муниции и ресурси, отколкото можеш да понесеш.

Остави заплахата да отекне. Следеше лицето на Джак, за да долови типичната реакция — внезапно примирение, потрепване на устните или, най-малкото, бързо отместване на погледа.

Джак не трепна. Вместо това той се облегна спокойно на стола си, кръстоса крака и се усмихна.

— След като става дума за милиарди долари, Джаксън, защо да искам да проваля всичко?

Джаксън го изгледа втренчено. Хладната реакция го обезпокои. Не че очакваше Джак да се разплаче или разхленчи, но не беше очаквал подобно спокойствие.

После си припомни, че лицето отсреща принадлежеше на закоравял убиец и крадец. След службата си в Делта Форс, Едит, вероятно бившите му шефове и тримата членове на борда колко ли още хора беше ликвидирал? Нищо чудно, че във вените на този човек течеше ледена вода.

Е, Джаксън можеше да бъде не по-малко безмилостен и кораво сърдечен. След като издържа на студения му поглед един доста продължителен момент, той каза:

— Името й е Мия Дженсън. Адвокат. Умна е. Знаеше за теб. Имам силно предчувствие, че ще намери повод да се срещнете.

— Хубава ли е?

— Не прекалявай, Уайли. Ето какво. Изкупуването е било добронамерено. Нямаш представа как Министерството на отбраната е научило за нашия продукт. Още по-малко знаеш как се е появил контрактът за финансирането. Ангажиментът ти с нас е с ограничена отговорност и ролята ти е много малка.

— Да си водя ли бележки?

— Не се шегувай с мен, момче. Не си от моя калибър.

— Свърши ли?

— Да, свърших.

— Тогава е мой ред — каза Джак бавно и натъртено. — Ти и другите от Капитол Груп се опитвате постепенно да ме изместите от сделката. Не съм глупав, Джаксън. Сега отново имате нужда от мен. Не си и помисляйте да ме излъжете дори с един цент, защото…

— Защото?

— Използвай въображението си.

* * *

Ники Гарнър се въртеше около бюрото на Мия Дженсън, когато тя дойде на работа на следващата сутрин.

— Имаш ли време за няколко думи?

— За теб винаги, Ники.

— В кабинета ми. Веднага! — Мрачен и ядосан, той тръгна пред нея между бюрата към малката стаичка в задната част. Като шеф на секция, единствен имаше кабинет, макар че трудно би могъл да се нарече така — един шкаф щеше да е по-комфортен.

Ники опитваше да дава добър пример с реда в кабинета си, но беше безнадеждно. Навсякъде бяха пръснати папки и юридически справочници. Покрай стените, по ъглите и навсякъде, където имаше място, бяха струпани купища документи. Помещението бе жълто от залепените по бюрото и наоколо листчета за бележки.

Ники затвори внимателно вратата, прескочи няколко папки и отиде зад бюрото си. Опря бедра на ръба и попита:

— Какво, по дяволите, си правила вчера в Капитол Груп?

— Как разбра, че съм била там?

— Снощи, след като ти си отиде, ми се обадиха от кабинета на главния инспектор. Ханреди, заместник главният инспектор, каза, че си разбунила духовете в Капитол Груп, разтревожила си ги и те са му се обадили. Пита ме какво става.

— А ти какво му каза?

— Истината, колкото и да е срамна. Че нямам представа какво става. Ще ми кажеш ли ти?

— Спокойно, Ники. Няма нищо за казване всъщност. Просто отидох заради сигнал на приятели от отдел „Договори“. Знаеш ли за полимера на Капитол Груп?

— Разбира се, че знам. Казват, че върши чудеса.

— Може би, но прилагането му в Ирак е пълна каша. Помниш ли всичките оплаквания във връзка с програмата за подсилване на бронята, с която се захванаха от Капитол Груп? Познай какво става сега. Прилагат същите трикове.

— Тези неща са за отдел „Договори“ — отбеляза Ники и я изгледа подозрително.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?