Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш дали шофирам аз, или някакъв задник с дистанционно управление на хиляда километра от тук?
— Нещо такова.
— Засега всичко е наред. При първия признак на крадците на тела ще те уведомя. Дотогава защо не поспиш малко? Не ми изглеждаш много добре.
— Нищо ми няма.
— Ако искаш, мога да отбия и да минеш отзад. Леглото е доста удобно.
— Пробвал ли си го?
— Промъкнах се една вечер, след като прекалих с питиетата. Знаех си, че госпожата ще ме убие, а не исках да се харча за стая в хотел.
— Скръндза.
— Опитай се да отглеждаш четири деца с полицейска заплата.
— По колко изкарваше в най-добрите си години?
— Сто, понякога сто и петдесет с допълнителните смени. Джобните ти за месеца.
— Горе-долу. Трудно е да отглеждаш дете с моите доходи.
— С цялото ми уважение, да ти го начукам.
— Нареди се на опашката, Съли. Нареди се на опашката. Сериозно, колко задели?
— Жена ми е добра в спестяването. Брат й беше брокер. Дадохме му спестените пари. За съжаление, не беше особено добър в инвестирането.
— Всичко ли загуби?
— Не всичко наведнъж, а на порции. Винаги ни предлагаше най-горещите оферти. Аз съм Мик от Куинс. Какво ми разбира главата?
— Колко имаш при мен?
— Всичко, което ми остана.
— Нямаш ли нищо в банката?
— Защо ми е, за един процент на година ли? Чух какво печелите ти и приятелчетата ти. Предпочитам да остана с майстора. Как те нарече онова списание? „Принцът на риска"?
— Как сте сега?
— Започнахме с двеста двадесет и пет. Ти ни направи четиристотин двадесет и пет. Благодаря ти.
— Все е нещо.
— Не че мога да спра да работя. На шестдесет и седем съм. Чувствам се доста добре. Кой знае колко време ми остава, докато се предам?
Астър видя как върху лицето на Съливан падна сянка.
— Не се тревожи, Съли. Няма да те прецакам. Мъжът кимна, но не каза нищо.
Боби се изправи на седалката и се прозя.
— Колко ни остава?
— Триста и двадесет километра, макар че нямам представа какво искаш да правим там в четири сутринта.
— Ще измисля нещо.
Астър се обърна на една страна, за да не може Съливан да прочете съмнението на лицето му. За първи път не беше сигурен дали наистина щеше да измисли нещо.
64
Тайната квартира беше голяма грозна къща в колониален стил, разположена на хълмовете извън Дариен в Кънектикът, на един час на север от Ню Йорк. Сградата се нуждаеше от една боя и нов покрив, но щеше да свърши работа за лятото, в случай че не валеше много. Лизинговият агент нарече сделката истинска кражба за 3000 долара месечно. Високият, леко наподобяващ азиатец джентълмен с немското име, който подписа документите, не коментира. Нямаше нищо против ронещата се боя или течащия покрив. Онова, което го интересуваше, беше изолираността на къщата, безкрайният заден двор, който се сливаше с горска поляна с брястове, и фактът, че най-близкият съсед се намираше на половин километър и ги делеше един стръмен хълм.
— Лятна вила за гостуващото ми семейство от Сингапур — обясни клиентът. — Наситили са се на морето. Искат да видят малко земя.
Лизинговият агент хвърли поглед на костюма, обувките, масивния златен часовник „Бреге" и не зададе повече въпроси. Клиентите, които плащаха авансово, бяха рядко срещани — и не бяха за изпускане. Точка.
Екип Едно кацна на летище Уестчестър в 19:00 часа местно време. Самолетът рулира до края на пистата, където един хангар го скри от поглед. Тъй като полетът беше от Харлинген, Тексас, нямаше никакви митнически документи за попълване или паспортен контрол за минаване. Един ван без отличителни знаци, собственост на „Соничи Корпорейшън", чакаше на уговореното място. Ключовете бяха оставени в плик в жабката.
Осемте пасажери слязоха от самолета в 19:09. В 19:10 всички се бяха разположили удобно в превозното средство.
В 19:15 то напусна територията на летището през източния изход. Една-единствена охранителка беше на пост на портала. Тя беше прекалено заета да гледа как „Ню Йорк Метс" мачкат „Атланта Брейвс", за да забележи кой пътуваше в него, още повече в коя посока се беше насочил.
Шофьорът спазваше ограниченията на скоростта и взе разстоянието от 77 километра за по-малко от един час. Навън беше станало тъмно, когато ванът пристигна в Дариен. Пътниците мълчаливо слязоха. Денят беше дълъг и съвсем не беше към края си.
Екип Две пристигна в 20:00 часа след осемчасов преход от северната част на Ню Йорк. След като прекосиха границата, екипът пътува до дистрибуционния център на „Силикон Солюшънс" в Бъфало, където размениха тясното пространство на камиона с по-удобния интериор на пътнически ван без отличителни знаци. Оттам поеха право на изток-югоизток, продължиха по ширина на щата Ню Йорк, завиха на север по крайбрежието и влязоха в Кънектикът.