Жив или мъртъв [bg]

— Знаете ли къде можем да го намерим?

Усмивката на сервитьорката поохладня.

— Защо го търсите?

— Запознахме се във „Фейсбук“ миналата година. Казахме му, че ако дойдем тук, ще му се обадим.

— О, да, „Фейсбук“. Супер. Приятелите му са тук. Те може да знаят. Ето ги там, в ъгъла.

Жената посочи една маса, около която седяха няколко двадесетинагодишни младежи с вълнени блузи.

— Благодаря — каза Брайън и сервитьорката се извърна, за да се отдалечи. Доминик я спря.

— Извинявай, интересно ми е защо ни попита дали търсим Антон?

— Имаше и други. Не така приятни, като вас.

— Кога?

— Миналия вторник? Не, извинете, понеделник беше.

— От полицията ли?

— Не. Аз познавам всички полицаи. Четирима мъже бяха и не бели, но не и черни. Май от Близкия изток.

След като тя се отдалечи, Доминик извика в ухото на Брайън:

— Понеделник. Три дни след като лелята на Ролфс е обявила, че не се е прибрал.

— Може да не иска да го намерят — отговори Брайън. — Мамка му, тия са футболни запалянковци.

— Е?

— Не си ли гледал мачове за световната купа, брат ми? Тези обичат боя повече от пиенето.

— Ами значи ще е лесно да ги заговорим.

— Дом, не говоря за бокс. Говоря за уличен бой с откъсване на ухо и ритане в червата. А като добавиш и цялата група, знаеш ли какво се получава?

— Какво?

— Уста с изкъртени зъби — отвърна Брайън със зла усмивка.

— Момчета, търсим Антон — каза Доминик. — Сервитьорката каза, че сте му приятели.

— Не говорим английски — каза един от тях. По челото му се виждаше мрежа от дебели като въжета белези.

— Да ти го начукам, Франкенщайн — отвърна Брайън.

Младежът бутна стола си назад, стана и вдигна ръце за бой.

Другите го последваха.

— Сега говориш английски, а? — викна Брайън.

— Кажете на Антон, че го търсим — обади се Доминик, като вдигна ръце на нивото на раменете си. — Иначе ще идем при леля му.

Двамата братя заобиколиха групата и тръгнаха към изхода.

— Колко време им даваш? — запита Брайън.

— Тридесет секунди, не повече — отвърна Доминик.

Отвън Брайън вдигна една метална кофа за боклук, а Доминик взе парче ръждиво арматурно желязо, дълго колкото предмишницата му, и двамата се обърнаха точно когато вратата се отвори навън. Брайън, който стоеше зад нея, изчака да излязат трима от групата, след което затвори вратата с ритник в лицето на четвъртия и пристъпи напред, като завъртя кофата подобно на коса за сено. Доминик събори първия запалянко с удар в коляното, след това отскочи, за да не го удари вторият, и стовари желязото върху лакътя му, който се натроши. Брайън се извърна към вратата, която отново се отвори, и стовари кръглото дъно на кофата в челото на четвъртия мъж, изчака го да падне, а после я захвърли към коленете на последните двама, които се втурнаха през прага. Първият падна в краката му и се вдигна на ръце и колене, но получи ритник в главата, който го върна отново на земята. Последният запалянко размаха ръце със стиснати юмруци и се спусна към Доминик, който отстъпи, за да го накара да се приближи още, след което се отмести и го удари с желязото отстрани по главата. Мъжът се блъсна в стената и се свлече на земята.