![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Но тогава ти ми писа — напомни му Смайли.
Джери Уестърби се изчерви силно.
— Извинявай за това — рече той. — Изведнъж ме обзеха ксенофобски настроения и станах подозрителен. Така става, когато си извън нещата — не вярваш и на най-близките си приятели. Или им вярваш по-малко, отколкото на непознати. — Той започна пак: — Просто си помислих, че старият Тоб нещо се е побъркал. Не трябваше да го правя, нали? Не е по правилата. — Въпреки смущението си, успя да се усмихне измъчено: — След това чух по разваления телефон, че фирмата те е уволнила, от което се почувствах още по-голям глупак. Нали не ловуваш сам, старче? Да не би… — той остави въпроса недоизречен, но може би не и без отговор.
Когато се разделяха, Смайли внимателно го хвана под ръка.
— Ако Тоби се свърже с тебе, мисля, че е по-добре да не му казваш за днешната ни среща. Той не е лош човек, но обикновено смята, че всички заговорничат срещу него.
— И през ум не би ми минало, старче.
— А ако наистина се свърже с тебе през следващите няколко дни — продължи Смайли с тон, който говореше, че това е малко вероятно, — не би било зле да ме предупредиш. Така ще мога да те подкрепя. Впрочем не ми се обаждай, използвай този номер.
Внезапно Джери Уестърби се разбърза, онази история за нападателя на Уест Бромич не можела да чака. Докато взимаше визитката на Смайли обаче, той попита, гледайки някак смутено и недоверчиво настрани:
— Нали не правите нищо нередно, старче? Няма нечисти дела по кръстопътищата? — Усмивката му беше направо зловеща: — Да не би племето да е излязло на пътеката на войната?
Смайли се засмя и безгрижно сложи ръка на огромното, леко приведено рамо на Джери.
— По всяко време — каза Уестърби.
— Няма да го забравя.
— Мислех, че ти си се обадил на стария, нали разбираш?
— Не бях аз.
— Може да е бил Алълайн.
— Сигурно.
— По всяко време — повтори Уестърби. — Съжалявам, нали разбираш? Поздрави Ан.
Той се поколеба.
— Хайде, Джери, изплюй камъчето — каза Смайли.
— Тоби ми разказа някаква история за нея. Казах му да си я завре на едно място. Няма нищо такова, нали?
— Благодаря ти, Джери. Доскоро. Хау.
— Знаех си, че няма — каза Джери, видимо доволен, вдигна пръст да обозначи перото и се понесе към своя резерват.
29
Докато лежеше в леглото същата вечер в хотел „Айлей“ и не можеше да заспи, Смайли отново взе папката, която Лейкон му даде в къщата на Мендъл. Папката беше от края на петдесетте години, когато, подобно на други отдели в Уайтхол, Циркът беше притиснат от конкуренцията да обърне специално внимание на лоялността на своите служители. Повечето записи бяха рутинни — прихванати телефонни разговори, доклади от външно наблюдение, безкрайни разпити на преподаватели, приятели и посочени референти. Един от документите обаче привличаше Смайли като магнит; не можеше да се откъсне от него. Това беше писмо, обозначено съвсем открито в показалеца като „Хейдън до Фаншо, 3 февруари 1937“. По-точно написано на ръка писмо от студента Бил Хейдън до неговия преподавател Фаншо, вербовчик на Цирка, в което младият Джим Придо се препоръчваше като подходящ кандидат за наемане от британското разузнаване. Писмото беше предшествано от духовито експозе. Оптиматите били „аристократичен клуб на колежа «Крайст Чърч», предимно възпитаници на Итън“, пишеше неизвестният автор. Фаншо (П. Р. дьо Т. Фаншо, кавалер на Ордена на Почетния легион, кавалер на Ордена на Британската империя IV степен, лично дело номер и т.н.) бил основател на клуба, а Хейдън (безброй справки и препратки) през онази година бил неговата ярка звезда. Политическият облик на Оптиматите, към които навремето принадлежал и бащата на Хейдън, бил неприкрито консервативен. Фаншо, отдавна покойник, бил пламенен поддръжник на империята и „Оптиматите били личният му развъдник за Голямата игра“, пишеше в предговора. Колкото и да е странно, Смайли смътно си спомняше Фаншо от своето следване — слаб, енергичен човек с очила без рамки, чадър а ла Невил Чембърлейн и неестествена руменина по бузите, сякаш още му растяха зъби. Стийд-Аспри го наричаше „добрата фея кръстница в мъжки вариант“.
„Драги Фан, предлагам ви да се размърдате и да се поинтересувате от младия мистър, чието име е изписано върху приложеното парче човешка кожа. [Излишна бележка от следователя: «Придо».] Вероятно познавате Джим — ако изобщо сте чували за него — като атлет, постигнал определени успехи. Онова, което не знаете за него, а би трябвало, е, че той не е нито някой посредствен лингвист, нито пък завършен идиот…