Игри на злото [bg]

Момчето кимна и ги остави.

— Дъги не е спокоен, когато идват непознати.

Ким се обърка.

— Тук не помагате ли на бивши престъпници да се върнат в обществото?

— Точно така, инспекторе.

— Какво е извършил Дъги?

— Ъъъ… Дъги не е официално регистриран в „Хардуик“. Обществото не е място за Дъги.

Ким сбърчи чело. Това не беше много мило.

— Извинете, не исках да прозвучи така. Имам предвид, че Дъги може да живее с нас докогато сам прецени. Не е вписан в документацията на „Хардуик“, не отговаря на критериите за настаняване тук, но както току-що видяхте, той страда от тежък аутизъм, а издръжката му е разхвърляна из различните разходни пера на приюта.

— А какви са критериите за настаняване тук? — попита Ким. Щеше да попита за форумния пост по-късно. Най-напред искаше да разбере какво е привлякло Алекс точно към тази институция.

— Първо престъпление и искрено разкаяние за стореното. Вижте, какво ще кажете да поговорим вън, на двора? Подхванал съм една работа…

Ким го последва през задната врата. На земята отвън лежеше повреден рали мотоциклет „Ява“ 500.

— Карате ли на ралита?

Лицето на Дейвид се изопна.

— Преди карах, но един погрешно взет завой ми натроши коляното.

Ким ясно долавяше смесените му чувства: тъга, съжаление, копнеж по изгубеното. Спортът очевидно е заемал важно място в живота му.

Дейвид приседна на постлания на земята брезент, който предпазваше мотоциклета от влажната трева. Ким се настани на един пластмасов стол.

— Хубава машина — подхвърли тя.

Дейвид я стрелна със снизходителна усмивка.

— Е, разкажете ми какво точно предлага „Хардуик Хаус“ на обитателите си? — попита инспекторката.

— Най-вече реинтеграция. Можете ли да се сетите за едно нещо край нас, което да е останало непроменено през последните десет години?

Ким се замисли за момент.

— Консервите с телешко варено.

Дейвид се обърна и я загледа объркано.

— Какво?

— Ами при днешните напреднали технологии защо продължават да слагат на капаците все същия тенекиен ключ, които неизменно се чупи при първия опит да отвориш консервата?

Дейвид се засмя високо.

— Сериозно говоря! Как така на никого не му е хрумнало да насочи общественото внимание към проблема?

Дейвид изправи рамене, тревогата от лицето му беше изчезнала.

— Като се замисля, много сте права! — той замълча и я загледа. Ким зърна в очите му искрица жив интерес, изкуши се да обърне глава, но не го направи и издържа на погледа му.

— А каква е вашата история, инспекторе? Как така решихте да работите в полицията?

Нямаше начин да допусне подобни лични въпроси. Но в същото време се усещаше напълно спокойна.

— Харесва ми да пращам лошите в затвора.

— Ясно, с това изчерпваме темата значи. А ще ми кажете ли защо сте дошли?

Ким хвърли поглед през рамо и видя, че Дъги ту излиза през задната врата, ту се прибира обратно. Дейвид не му обърна никакво внимание.