Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
вана, където имаше контакт. Отвори прозореца и надникна навън, изръмжа нещо и пак го затвори. После изчезна в коридора, за да огледа останалата част от къщата.
Евен седна на бюрото. Написа текста на кода отзад напред, бавно, с големи, ясни букви.
EFFUGIUMFRATERNITAT1SINVISIBILIS
JEANCHRISTOPHEGENEVE
ORIGINSOFGENTILETHEOLOGY
За момент се спря, дразнеше го, че втората дума завършваше на „NEVE“, макар да му бе ясно, че това е чиста случайност. Нямаше нищо общо с него. После започна да дели редиците на думи. Най-напред намери „THEOLOGY“, последната дума, а след това откри, че вторият ред започваше с име: JEAN CHRISTOPHE, последвано от града GENEVE - ако, разбира се, не трябваше да го възприема като фамилно име.
Известно време се мъчи с горния ред, отдели думата „VISIBILIS“ или евентуално „INVISIBILIS“, но после зацикли. Накрая реши да направи почивка и се върна към дневника на Май - изсмя се високо на първото, което прочете: 16 септември, Осло - Разреших загадката на листчето!!! По дяволите! Толкова беше просто, че ме досрамя, като го разбрах (всичко беше написано отзад-напред). Как не се сетих веднага! Ако не друго, поне научих нещо за работата с кодове.
Effugium fraternitatis invisibilis Jean Christophe Geneve Origins of Gentile Theology Доколкото разбирам, първото изречение означава: Бягайки от невидимото братство.
Следващото трябва да е име, а после има и град, т.е. Женева, или пък е фамилното име на този човек? Последното, Произход на нееврейската теология, ми звучи познато. Трябва да помисля малко.
Евен кимна, той си спомняше заглавието, наскоро се беше натъкнал на него. „Произход на нееврейската теология Не беше ли това книга, която Нютон е написал, но е била издадена едва след смъртта му?
„Женева“. Евен смяташе, че беше градът, не фамилно име. На някое място в историята имаше връзка между Нютон и Женева, но в бързината не си спомняше каква точно.
Погледът му случайно попадна върху думата „следят“ в началото на следващия откъс в дневника и той зачете с любопитство.
17 септември, Осло - Възможно е да преувеличавам, но чувствам, че ме следят. Не, тези думи може би са твърде силни, но понякога някой ме преследва, мисля. Точно както се чувствах в Англия. Не през цялото време, само понякога. Само че не виждам кой е и затова се чудя дали не ме е нападнала някаква невроза. Опитах се да поговоря за това с Фин-Ерик, но той каза да отида в полицията или просто да не мисля за това. Изглежда по-скоро смята, че нещо не е наред с главата ми (все пак напоследък се чувствам преуморена). Но от друга страна идва и моментът с листите в офиса. Размествани са поне два пъти - сигурно е! При това толкова малко, сякаш няма да забележа.
Евен разлисти объркано няколко страници напред, после се върна и пак отиде напред - дневникът свършваше тук! Макар да имаше още поне 10-15 празни страници за писане. Разгледа щателно празните листи един по един, но не откри нищо интересно. Никаква скрита бележка, никакво мистериозно петно от мастило, нищичко.
Явно Май изведнъж бе изпитала нуждата да се раздели с всичко, свързано с Нютон, и го бе изпратила в пощенската кутия. Погледнато на настоящия етап, нямаше съмнение, че е имала реална причина да бъде предпазлива.
Евен се загледа във „водопроводчика“, който прекоси коридора и влезе в спалнята с инструментите си. Изведнъж дневникът му се стори тежък, лежеше в скута му като чудовищно и отговорно наследство от Май. Осъзнаваше, че тя най-тайно би искала той да поеме незавършеното й дело. И вече го бе сторил, беше се нагърбил, но очевидно не съвсем потайно, понеже някой знаеше и го държеше под око.
Погледна последната страница, вътрешната страна на корицата, където Май бе открила бележката. По средата бяха изписани някакви числа.
284+ 1000
Втренчи се в числата, без да разбира. Нещо не беше наред, помисли си той и прелисти напред за сравнение. Тук цветът на вътрешната страна на корицата беше жълт. Най- отзад беше бял. В задната част на книгата беше залепен нов слой! Опипа с пръсти целия лист, провери и ръба, стана и взе едно джобно ножче от чекмеджето на бюрото. Май бе заела от Нютон идеята да крие разни неща из книгите. Внимателно изряза мястото около една малка издатинка и отдели хартията. В ръката му изпадна ключ. Приличаше на този от пощенската кутия във Вика.
- Е, можем да говорим - обади се глас откъм вратата.
Глава 61
Париж - Женева
Май-Брит каза на всички, че заминава за Париж - и наистина отиде там. Прекара в града четири часа.
От летище Шарл дьо Гол взе автобус до центъра и цял предиобед се разхожда из града, правейки произволни кръгчета: сменяше метрото в последната секунда, влизаше в магазини, като се изнизваше през задната врата, изведнъж се качваше на някой автобус за няколко спирки, вършеше всевъзможни странни неща, за каквито можеше да се сети, преди да отиде до Гар дьо Лион и да хване експреса за Лион, където нае кола и пое на изток към границата с Швейцария. Когато пристигна в Женева, беше вечер. Намери малък пансион в покрайнините на града. Плати в брой за седмица.