Фурията на Първия лорд [bg]

Амара извади меча си, преди дори да успее да стане на крака, и го вдигна в най-горната отбранителна позиция.

Кантус Масио я гледаше с празен поглед.

— Масио — каза тя с треперещ глас. — Здравей. Помниш ли ме? В Академията? Амара?

Той наведе глава и продължи да я гледа.

После вдигна ръка и към нея полетя огнен вихър.

Амара призова Сирус да издигне стена от вятър, за да спре напредващите пламъци, но Масио просто беше много по-силен от нея. Забавяйки наближаващата огнена буря, порив на вятъра отхвърли Амара назад с огромна сила, сякаш беше паднало листо. Вместо да се съпротивлява на потока, Амара отново призова Сирус и се издигна във въздуха, но само за да види нещо проблясващо, което се движеше зад въздушната завеса, и усети зашеметяваща болка, когато невидим юмрук се вряза в челюстта й.

Амара залитна, концентрацията, от която се нуждаеше, за да поддържа полета, се наруши, и тя полетя надолу. За щастие не й беше стигнало времето да набере достатъчно височина и скорост, но дори така опитът да се приземи на каменната настилка на площада стана много болезнен за нея. Благодарение на тренировките тя успя да се претърколи, но въпреки това здраво натърти всички части на тялото си. Ударът изби острието от ръката й и Амара почувства, че все още има късмет, щом не се е нанизала на него. В паника тя се опита да се отблъсне от земята. Бързината беше единственият й шанс. Тя нямаше достатъчно сила, за да се изправи директно срещу Масио и неговия скрит съучастник. Единственият начин да оцелее беше да се бие в открито небе. Облегна се на стената на една от сградите, които заобикаляха площада, и опита да се надигне. Успя да се изправи на колене, когато ръката на Масио болезнено я хвана за косата. Използвайки силата на фуриите, той я вдигна така, че краката й едва докосваха земята. Ръцете й сякаш бяха налети с олово.

Тя извади ножа от колана си и го насочи нагоре и назад към ръката, която я държеше.

Ако успееше да пререже сухожилията, нямаше значение колко силен беше Масио в земната магия — той вече нямаше да може да контролира движенията на ръката си и хватката му щеше да се отпусне. Ножът се плъзна по нещо твърдо — вероятно хитиновата броня, която напълно покриваше Масио. Извивайки се в раменете, тя го удари с пета, насочвайки удара към коляното му. Ударът достигна целта, но без опорна точка се получи слаб. Масио изсумтя и измести тежестта си, така че следващите й два ритника улучиха бронята и не му навредиха.

Амара усети как усилената от фурия ръка на Масио я засилва към каменната стена зад нея. Зъбите й щракнаха върху езика, когато гърбът и раменете й се удариха в камъка. Вкусът на кръв изпълни устата й. Звезди заплуваха пред очите й, а ръцете и краката й безсилно увиснаха.