Двор от крила и разруха

Касиан впери смръщен поглед в мен, след това в Рис.

— И какво сега?

— Говорите за Оуроборос — обади се Амрен.

Примигнах. Проклятие. Проклятие…

— Защо ви е? — поинтересува се тя с по-нисък тон.

Рис пъхна свободната си ръка в джоба си.

— Щом сме го подкарали на откровения… Защото Резбарят го поиска.

Ноздрите на Амрен се разшириха.

— Ходили сте в Затвора.

— Старите ти другарчета пращат много поздрави — провлачи Касиан, облягайки рамо на сводестия вход на всекидневната.

Лицето на Амрен се изопна, а Неста погледна към единия, после и към другия. Изучаваше ги проницателно, тълкуваше израженията им. В живачните очи на Амрен сякаш се развихриха водовъртежи.

— Защо сте ходили?

Отворих уста, ала златното око на Люсиен привлече вниманието ми. Приклещи го.

Колебанието ми явно му разкри достатъчно.

Стиснал челюсти с видимо раздразнение, Люсиен се оттегли към стаята си. Раздразнение — и вероятно разочарование. Помъчих се да пренебрегна ефекта, който предизвикаха в корема ми.

— Имахме някои въпроси към Резбаря. — Касиан дари Амрен с кисела усмивка, след като Люсиен вече беше излязъл. — Имаме няколко и към теб.

Сред дима в очите на Амрен лумна огън.

— Ще освободите Резбаря.

— Да — отвърнах просто.

Армия, състояща се от едно-единствено чудовище.

— Невъзможно.

— Нека ти напомня, сладка моя Амрен, че ти успя да избягаш — обади се вежливо Рис. — И още си на свобода. Така че е възможно. Просто ще трябва да ни кажеш как си го постигнала.

Чак сега осъзнавах, че Касиан умишлено бе застанал до входа, за да е близо до Неста. За да я защити, ако Амрен внезапно решеше, че не й се слуша повече и че има желание да превърне мебелите в трески.

Поради същата причина Рис пристъпи от другата страна на Амрен, за да отвлече вниманието й от двете ни с Мор, на която всеки мускул от иначе финото тяло беше видимо напрегнат.

Касиан толкова неотстъпчиво се взираше в Неста, че сестра ми накрая се обърна към него. Погледна го в очите. Той килна леко глава. Безмълвна заповед.

Неста, за мое огромно смайване, се подчини и тръгна бавно към него.

— Не — отсече Амрен, впила очи в Рис.

— Това не беше молба — рече другарят ми.

Веднъж ми бе споделил, че едва преди няколко години Амрен му позволила да й задава въпроси. А сега се осмеляваше да й заповядва, да я притиска…

— Фейра и Касиан разговаряха с Резбаря. Той иска Оуроборос в замяна на службата си във войната с Хиберн. Ето защо трябва да ни обясниш как бихме могли да го освободим.

Уговорката, която аз или Рис щяхме да направим с него, щеше да го подчини на волята ни.

— Нещо друго? — подхвърли тя с плашещо спокоен и кротък глас.

— Като приключим с всичко това — продължи Рис, — обещанието ми отпреди няколко месеца още ще е в сила. Ще използваш Книгата, за да си отидеш у дома, ако такова е желанието ти.

Амрен го наблюдаваше изпитателно. Настана такава тишина, че се чуваха дори стрелките на часовника над камината. И фонтанът в градината…